И ще прегърне времето душата ми.
Ще бъде като в детски сън.
През всички граници ще мина неочаквано,
прекрачила през собственото Аз.
Ще бъда като приказка нечувана - ...
Пак ще вървя - неразумна и тъжна,
пак ще очаквам от чудото знак -
там по тътеката, дето я знаеш,
дето цветята са мойте ръце,
дето се смеех и песни ти пеех, ...
Защо ли винаги обичаме
като че ли светът ще свърши днес.
Годините оставят в нас следите си
и купища забравени неща -
букет, захвърлен в суматохата, ...
Против законите на земното притегляне
понякога успяваме да полетим.
Криле са дадени на птиците –
на нас са дали обич и души.
На нас са дали правото на щастие ...
