Беше прекрасен летен ден. Всичко беше галено от меките лъчи на слънцето и тогава внезапно видях една жена,ходейки по тротоара на мръсните ни улици. Тя бе красива, изглеждаше умна, чаровна и интелигентна. Поисках веднага да я грабна и да избягаме надалеч от скучният ни град. Жадувах за устните й, тял ...

Сърцето ми самотно, тъжно, плачещо за любов, все теб чака, а ти не идваш. Къде ли си сега?! А душата ми - и тя самотна и тъжна се скита в пустиня. И като безпомощно тяло прежадняло и умиращо за капка вода, така и моята душа, скитаща в пустинята на Самотата, умира за капка истинска Любов. Пустинята н ...

Улицата на живота
Всеки минава по нея...
Това е тясното, безлично продължение
на лъскавия булевард.
Неравният, прашен асфалт, ...

> Знойна лятна нощ -
> луната се захласва
> по светулките..

Щом пускаш Дявола в душата си
само със Вяра ще го победиш,
с молитвата ще можеш лесно,
от пътя начертан за тебе
без болка да го отстраниш. ...

Любовта ни извисява
и живее тя
даже щом престане
кръв да преминава
през едно сърце. ...

Да се завърнеш капнал от мисира и да те черпи тъщата със бира.

Не се ли умори да уморяваш
и радостта в очите да отнемаш
от себе си пак нищо да не даваш
а от душата ми да искаш все да вземаш.
Не стигна ли изгарящия огън ...

САМО ОЩЕ ДЕН ЩЕ Е ЛЯТО,
А ПОСЛЕ ДЪЖД ЩЕ ВАЛИ,
ЩЕ ЗАКАПЯТ ЛИСТАТА ОТ КЛОНИТЕ,
ЩЕ СЕ ПРЪСНАТ ОТ ВЯТЪРА ТЪЖНО -
НА РАЗЛИЧНИ СТРАНИ - ...

Шизократични лица Лудият Помните ли лудия, оня от квартала? Хукваше от края на площада, та чак до другия. Няма начин – виждали сте го в трамвая. Тича, тича... стоп и спре пред случайна млада двойка. Почеше се и почне да си свирка. Надникне в кафенето... и за час замре. Пикаеше на всяка спирка. Клекн ...

Аз исках малко!
Аз исках и всичко давах.
Погледни ме пак,
не виждаш ли,че за теб горя във огън.
Не виждаш ли , готова съм миналото ...

Тичах дълго в дъжда през полето,
а над мен се чернееше от облаци небето.
Тичах боса и полугола през калта,
падах милион пъти в прахта.
Тичах с кървясали длани, ...

Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете й се любеха със птиците.
Тя боязливо идваше към църквата ...

/да сЪ чИте мекУ... с подрусванИ/
Левийо ми крак изтръпна. Цялата настръхнах.
Ут цигарата на внука сал идин път дръпнах.
Ма така са замъглявих. И така мий смешну!
Лъжат! Туй ни са тутуни. Има нящу грешну. ...

Животът е канара от камъни,
в които препъваш се падаш и ставаш,
понякога викаш за помощ,
ала няма кой да те чуе.
Помоща си е в теб, ...

Всяка вечер скришом плача.
Първо плачех,
защото ме болеше
от начина по който с мене се държиш.
Без причина даже ми крещеше, ...

Понякога ми се иска да полегна
и да усетя ударите на Нейното сърце...
Понякога ми се иска да поседна
и да усетя нежната милувка на Нейните ръце...
Понякога ми се иска да поплача ...

Тръпно пробужда се новият ден – гол и бездомен сирак. От първи лъчи ослепен, нахлу в мъртво пустия град. Огледа се тихо и някак смутен, се закашля шумно в мотор на такси. Премигна в зелено росният ден и плъзна навред сред липи. Болно изсъска трудният ден – стотици врати автобусни дружно родиха и теб ...

Дни наред безсънни нощи,
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат, ...

Събужда се денят в мене,
една усмивка и една искра
забравен бе от много време
зародиш на една мечта.
Събуждам се и аз с него, ...

Всички около мен
Си мислят, че живея
Но откакто те няма
Аз всъщност съм мъртва
Стоя навън ...

Днес трябваше да сме заедно
Днес трябваше да празнуваме
Но днес ни делят океани
А утре едва ли ще съществуваме
Утре не е бъдеще светло ...

Тази земя,на която живея-
тази земя е свещенна.
Опръскана с кръв и търпяла мъчения-
тази земя все тъй верна.
Тази земя,тази майка-кърмилница ...

Присмехът в очите, страстно пак гори. Иронията облича думите жестоки в красиви дни. Устни безразлични, студено пак пламтят. Блясъкът в очите, прах от студ оказва се изведнъж. Зимата умело завладява духът, а сърцето ти смело жестоко сковава го студът. Грехът самотен преследва те с нищета. Любовта ост ...

В стаята самотна обвита от мрак чакам теб любими да се завърнеш Облегнала глава на прашния матрак броя със сметало дните посивели мрачна и бледа стаята кънти от звуци далечни. Избледняла и жалка леко залязва стаята, която крие мечти за влюбени сълзи Тишината спуска своя сив воал Мракът разлива черно ...

Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината, ...

Уханието на морното ти тяло обичам да изпивам с топли устни, обичам да усещам, как, узряли зърната ти превръщат се във вкусно, тръпчиво грозде, да изследвам с трепет извивките потайни на бедрата, трапчинките, където меко свети с отблясък лунен влага. Аромата на кожата обичам да попивам през всичките ...

Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка, ...

НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал. ...

Странно е как човек сяда след полунощ пред празния бял лист, пали недоизпушена цигара и започва да излива това , което му тежи и гони съня от очите му. Сякаш мастилото е болката
в душата и се разлива върху хартията ,за да я освободи.
Хиляди мисли и тъжни ноти танцуват безспирно в главата ми. Мисля з ...

Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната? ...

И така, книгата “Озарението на любовното съпреживяване” е готова. Остава да напиша заключителните думи и изведнъж те изникнаха като най-важни, защото имат предназначението да кажат всичко онова, което не съм успял да кажа в самото изложение. А чрез публикуването на това Заключение става възможно пре ...

Животът ми - рисунка със контури.
Графична, неуверена пътека.
Изплаках и прежалих всички бури.
Обичах дявола, раних човека.
Положих цвят на времето болнаво ...

Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша, ...