Да си очакван, да си нужен,
да бъдеш всичко –
по-искана от глътка свобода.
Да носиш болка – дето радва
и щастие, което ще боли. ...

ПЪТЯТ
Да, пътят е въпрос на избор,
а тръгнеш ли веднъж –
не можеш да се спреш.
Сърцето ти обича, ...

ВЯТЪРА
Поисках вятъра да срещна,
поисках да го съблазня.
Ръце разтворих – да го хвана,
коси разпуснах – да го спра. ...

Ще раждат думите съмнения
и съпротива може би.
Ще се търкалят помежду ни
и ще ни свързват – може би.
Понякога невярващи и възмутени ...

САМА
Не ме е страх от непознатите пътеки
дори да падна – болката от удара
със всяко ставане ще бъде мъртва в мен.
И нищо няма да възпира пътя ...

Вървя по пътя на нощта,
следвам лунната светлина,
а стъпките ми отекват в мрака,
отдавна забранен звън,
зашумоля камбаната на влака, ...

Не за пръв,не за последен,а за пореден път,не пак,а направо отново се скарах с родителите си и както обикновенно света се стовари върху плещите ми,под формата на крясаци и мятане на различни предмети,насочени към мен.Очите на майка ми,както и на баща ми добре ми показваха,че пак съм сгафила някъде,а ...

Когато океана от сълзи
повлече в дълбините моя кораб.
Къстче земя, остров малък ме спаси,
сякаш бе поставен там от Бога.
Безкрайна беше мойта радост ...

Всеки ден ме гони онази,
а после бяга и се пази.
Аз я питам какво иска,
а тя ме хваща и стиска.
Вече въздух нямам ...

НЕПОЗНАТ
В камината проблясва огънче самотно,
потулено сънливо в пепелта.
А мислите, избягали далече,
в сърцето ми се връщат днес. ...

ВМЕСТО МОЛИТВА
На Дякона
И грешниците свалят шапки
пред Бога да се поклонят.
И само него могат да помолят ...

" " "
Мираж било е всичко-
измамна, слънчева мечта.
Забързаните, топли утрини,
следобедите чакащи ...

Ще изплета от думите
за тебе есенен, букет примамлив.
Ще целуват цветята вместо мене,
очите ти и твоите ръце.
Ще ти разказват тихо и спокойно ...

И ако поискам
благодаря да кажа,
и ако ми се поиска
като другите да бъда,
ти спри ме моля те! ...

И тази нощ ще бъде като другите,
безсънен поглед вперила навън.
Пътеки хиляди ще наблюдавам –
да търся моята сред тях.
Угаснал храм в душата ми се моли ...

МОЛБА
В ръце ме подържа
и ето, че реши да ме захвърлиш.
В ненужните си вещи –
може би. ...

"Анди ми е най-добрият приятел.С него почти израстнахме заедно.Много ми харесва, когато се смее.Прави го рядко,но пък е искрен.Заедно се учихме да четем и пишем.Той научи първи азбуката и ми я казваше вечер преди лягане, за да я науча и аз.Спомням си как повтаряше А, Б, В ...Често се сърдеше ,но пък ...

" " "
Дарявам ти на ден по дума - цвете,
за да закичиш своя свят.
Да ти е весело и топло
дори да има буря вън. ...

Каква съм –
колко съм красива,
дали съм тъжна,
дали обичам
заливащите звуци на смеха? ...

" " "
И все се връщам някъде обратно -
там дето няма път,
там дето няма стъпки
и трябва слепешката да вървя. ...

“ “ “
Обичам вятърът да вплита
в косите ми студена длан.
Обичам дъжд да пръска
в лицето ми от своите сълзи. ...

Ако се свие
душата ти в юмрук,
ако е трудно
въздух да поемеш
и всяка дума ти тежи – ...

ДНЕС
До утре ще изтлея,
а вчера вече – беше.
Сега дъждът навън
ме вика и ми пее ...

С.Б.И.М. - Скапана Банална Иронична Меланхолия Меланхолия, агония, защото няма смисъл от поредната ирония. Оня долния, ‘дето е решил че е за винаги покорния. Дори и след тревата и след рима прокълната, най-добрата муза си остава пак сдухнята. Няма к’во да кажа и дори да се омажа, думите ще дойдат, ч ...

Вчера се запитах: Коя съм?
Или по-скоро: Каква съм?
А не, май беше: Защо?
Или пък: Какво?
А дали не беше: Кога? ...

Не приемаме лесно обидата
и от обич да бъдем докоснати.
Всяка стъпка към нас извървяна
се забива до болка в сърцата ни.
А е толкова просто и лесно ...

Зад белите предели
на смътните усещания
гранична линия стои.
Пристъпим ли я истински
ще видим себе си – дали? ...

От чашата жадно отпивам,
Опитвам се да изглеждам щастлива,
А въщност бавно и мъчително умирам,
Докато хората около мен се смеят.
И усти и длани събират ...

ЖИВОТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАСЕН
На Мариела – с любов!
Моя мъничка кукло, растеш
без тревога за идното утре
и по детски щастливо се смееш, ...

Във думите остава пепелта
на нашите съмнения и радост.
Но те ще стоплят вечерта
и ще ни върнат да сбереме
останалата топлина ...

Момчето до мен ще си счупи главата от рязко заспиване.
А аз чета Пушкин и пия кафе.
Автобусът е бърз,
но е някак провлачено
това настроение, ...

На Николай
Вали сняг. Минувачите, забързани, замислени, минават покрай нас, без дори да ни удостоят с поглед. Всеки се е запътил за дома – там, където ще стопли душата си сред близките, и тялото край огнището. А моят дом и огнище си ти, само ти ме сгряваш, само ти възпламеняваш страстите, загнездени ...

Километрите са вътрешните ми усмивки,
приближаващи ме в бързината си към теб...
Но ти не се оказа град, ни село, нито местност...
Оказа се
Н а в с я к ъ д E ...

Дълго чаках да се върнеш,
с очи подпухнали от плач.
Молех се поне внимание да ми обърнеш...
Живота ми потъна в здрач.
Исках нежно пак да ме прегърнеш, ...

Стреляй в мен, пак ЩЕ ЖИВЕЯ
за теб безнадежден копнея...
Душата вземи ми, ЩЕ ОЦЕЛЕЯ,
любовта - остави само Нея...
Сам... ще срежа своите ръце, ...

Зайо в храстака
си търка мустака.
Гледа и се чуди
от где са тея бели теменуги.
Лиса го зърна ...

Акростих Първи ден на самота- Раздялата е зла! Останах под дъжда Със спомена за любовта- Така жестоко смазана От собствената ми ръка! Тя бе сбъдната мечта! Eтап на суета! Отлагах неината съдба- Била е ясна тя! Искра надежда във нощта... Часът е късен,но звезда- Агресия показва тя, Мигом погасена от ...