Когато извеждах евреите от Египет нещата бяха значително по-прости в сравнение с решаването на задачата да създам Новата Художествена Литература с български автори, които публично заявяват, че ще правят това, а реално правят точно обратното.
Еврейската върхушка бе на моя страна и ги накарах да дойда ...

Заваля. И в морето разцъфтяха кокичета.
Невинни и бели.
И рибките дори се усмихнаха.
Със бялата чайка дълго се гледахме.
И дъждът пропълзя в очите ни. ...

Като музика - звездите,
ръсят
над смълчаните корони на дърветата
дантелен звук.
И чуваш ли?!... дори щурчетата ...

Спокойна нощ.
Мастилена и чиста
поръсена в звезди, на които
щурците шепнат притчи.

Не си отивай тази нощ от мен!
Опитай се при мене да останеш!
И не зачерквай утрешния ден -
не ми нанасяй нови рани.
Изплашен си от минали събития, ...

Дали е мъртва любовта във нас?
Или искрица ний сме съхранили?
И щом се срещнем във случаен час
тя пламва и оставя ни без сили.
Нозете подкосяват се, тежат. ...

Бледнее, даже звездното небе,
пред моите очи от обич заблестели!
Пред порива на моето сърце
и птици свиват своите криле!
Жадувам огън, а напукани ...

FALLEN и {dulgokoska} Толкова е студена нощта, мракът изпива плътта ми и се задушавам. Няма къде да се подслони моята беззащитна душа, прекалено слаба съм срещу ветровете да се защитавам... Толкова ме е страх да съм сама, далеч от дома, който никога не съм имала... Няма кой да ме скрие от студа, а в ...

Небето и Земята
Тихо всяка сутрин се събуждам с теб
С плахата надежда да те видя пак
Очите ми са празни, когато не докосват теб
И когато топлотата ти не убива моя мрак ...

Безвреме ....Безвреме времето безвремие без смисъл стана.... От отчаянието мое не роди се дори един единствен миг на яснота – какво да правим? И как да се преборим със тягостната кръвнина - Безвремие, горчиво, зло, презряло… Горчи в устата, трови тишината… Безвремие, а времето не спира, и тича запъх ...

...ще извадя това стъкло
дори да срежа ръката си
и нека потекат тези сълзи
кръв и сълзи
и се отворят очите ти ...

Сърцата ни –
едно в друго
потръпват
от любов,
а тя, ...

Не знам дали има начин, който да се счита за подходящ, когато говориш за семейство, особено за своето. Чувала съм, че нечии родители заключват вратите на спалните си и пращат децата при бабите им, когато решават да правят онзи бързия тих семеен секс. Даже пускат силна музика и дърпат старите невероя ...

Ние, децата, си приличаме, но и се различаваме. Независимо от кой народ сме, каква религия изповядваме и от кой етност сме. Всички ние искаме да живеем в мир, да имаме щастливо детство, да сме здрави, да ходим на училище, да играем и да се веселим. Различаваме се по кожата, по облеклото, по песните, ...

Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...

"Истината" - тази категория
аз не мога да я разбера.
Тя е в твоята теория
помогни ми да реша.
Дадени са два глагола: ...

Ще разтворя гръдта си
и ще изтръгна сърцето
- което тупти;
То не ми е нужно вече,
от него само ме боли. ...

Какво са хората за тебе?
Обвивка скъпа или пък душа.
Кажи ми? Искам да узная,
дали със тебе не греша.
Сърцето друго ми говори, ...

Имаше някога заелена трева
и буйна река течеше сред нея.
Пече я слънце, дъжд я валя,
пожари големи изпепелиха всичко.
Но пак прокара зелена трева ...

За твоето единствено сърце
Сто гряха върху плещите ми тегнат,
не зная Бог дали ще ми прости.
Хиляда пъти те желах за мене,
в милион от мойте сънища бе ти. ...

За да бъда верен на старото правило: “Който не може да пише – критикува” се захванах да чета подред поетичните постинги.
Така де… Засърбяха ме ръцете да направя “Апоетична антология”
Лидер е безспорно Мойсей. Отсъствието на всякакви поетични форми е една от отличителните черти на поезията му. Както ...

Ако знаеш колко ми тежи, ако знаеш как ми липсваш, би се върнала сега при мен, би се върнала да ме обичаш. Ако знаеш как съм сам, ако знаеш колко те обичам, би се върнала при мен би се върнала да ми се вричаш! Ако знаеш кой съм аз, ако знаеш как се моля, би се върнала у нас, би се върнала, за да се ...

В следобедната своя дрямка,
цветятата ми си шепнат...
а тъжна е лилавата камбанка
листенца свела, цветовете вехнат
Сред другите цветя ми е любимка! ...

Жена избира първо подходяща,
с кръв гореща във сърцето й кипяща,
с воля силна, и неустоимо смела,
която до желанието му към нея бързо да го е довела.
А после я привлича с своя чар, ...

Черен вятър разстла се в кръвта черен воал докосна сърцето ти мрак,мъртвешка тъга,студът те обгръща демонът броди във всяка къща демонът на злото в душите човешки нямате време да изправяте повече грешки камбаната бие за последен път на костите призрачно гниеща плът писък среднощен,пламък угаснал жив ...

Кутия празна от моливи,
картина, тайнствено обвита от мъгла;
на нея - дъжд и приказна дъга,
на фона чудни самодиви.
Игра на цветове и светлосенки, ...

В ръката си държах аз твоята мъничка,
в очите ми потече твоята сълзичка.
Обърна се, погледна ме и с хората потъна.
Останах сам и болката в сърцето ме огъна:
ни звук, ни вопъл... ...

Лунна светлина Весела Кънчева Когато слънцето залезе и настъпи нощта, когато и шумът утихне, а аз не мога да заспя... Тогава в стаята ми пак ще влезе добрата Луна, и нежно ще ме огрее със свойта светлина. И аз разбирам, как в мрака тя ми дава светлина, че тя надежда е и упование в мойта самота. И ся ...

Белоснежна тишина Весела Кънчева Дърветата самотни се покриха със снежинки. И бавно белоснежките ги омагьосъха във тишина... И развълнува се гората белоснежна приказно, като че снежната любов при нея бе дошла... А тишината около дърветата напомняше ни само за тайнството на чистата любов и красота! Д ...

Не съм способна да обичам.Не, не съм.
Черна дупка имам, не сърце в гърдите.
И не познавам болката, и прелестния звън,
който влюбените носят във очите.
Вървя по улиците сред шумните тълпи, ...

Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...