Нетрайна глъч на цветни гласове, еднакви камъчета, дни еднакви като ръжда се сипят от очите. Късно е да се променям и пак съм същия – със същността на дъб и роза. Разтворен в небесата и с неподвижна форма на сърце. Движение на светлина преди да дойде Ангела до вашта къща. На острова тежи ръката с фа ...

Понякога
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава ...

Като ония гълъби,
пресекли пътя ми
през каменен площад,
до замръзналия
водопад на думите… ...

Кой ангел ще ме чуе?
Навярно онзи, който
не очаквам.
Почти невидимо ще ме погали
и ще мълчи. ...

Ти идваш тихо. Тихо, като ангел. И грабваш моята душа. Жената в мен жестоко те обича, но иска всичко, не трохи. Омръзна ми да се преструвам на доволна. Изплаках сълзите си вече. Изказах думите дори и свършиха, като горещ изпечен хляб от турска фурна. Сега мълча. Потропвам нервно. И чакам. Всичко, .. ...

Имам добри приятели.
Истински.
Снощи видях птица в небето.
Помислих си, че те са хора с
криле. ...

Пиянството напразно е измислено,
да върши работата на загрижените,
да отвори място за страстта,да
заеме мястото на необичаните.
Пиянството е болестта на млад и ...

Спрете безумните политици! Опропастиха държавата. Разпродадоха нейната плът, като проститутка от шумната улица. Пълнят джобовете си с парите на хората, а народа мълчи и умира в мизерия, която изсмуква, като комар кръвчицата на душите... Спрете ги! Те не милеят за нашето бъдеще. Пълнят дисагите си за ...

Събра ни град, разделял две и двеста
и не една любов опропастил.
Да се разминем с теб бе повече от лесно,
да се намерим – трудно. Даже бях решил
сърцето си на показ да не вадя. ...

Всеки рано или късно умира.
Тука просто просиш...
Просиш хляба,
просиш дома си,
просиш живота! ...

Поставих цел – надживях я.
Мечта подарих в замяна.
Но еднотипно зазвуча тя...
Как плачеше розовото за промяна...
Кристалната фигурка не е за теб, ...

Вървиш, вървиш, но накъде, посока имаш ли? Вървиш по безлюдните улици сам към нещо неизвестно, вървиш и не спираш, защото надеждата и вярата ти са по-силни от всичко и от всеки. Ти си уверен и се бориш да живееш, бориш се за глътка въздух, за глътка любов, за вярност и приятелство. Ти се бориш срещу ...

Нещо красиво се случва вътре в мен,
някакво чувство прекрасно се прокардва,
чувствам се хипнотизиран,
чувствам се парализиран,
открих рая. ...

"Нова моторизирана група агресори са се появили в западната част на О'Диеч -град, станал център на внимание с множеството зверски убийства от последните няколко седмици..."
Фрагмент от репортаж
ОСЪЖДАМ ТЕ....
Не вярвам. Не може да бъде истина. Отварям очи и през мъглата на собственото си студено съз ...

Три слова в тишината се забиват,
мисли мрачни, мъчни
всеки ден по малко късат и ме убиват,
погледът - унил и замъглен.
Едни очи в мрака се взират, ...

По нещо се взима от мен ,
по нещо, което никога няма да видя.
Ех, защо ли започвам да вярвам
взето е нещо от мен/от мен/,
живота си краде от мен ...

"Този свят ужасно ме плаши..."
Ози Озбърн
"Телефонът писна и сънят ми се счупи със звън. Беше ми необходима цяла минута, за да отворя едното си око, а после още толкова , за да намеря копчето на нощната лампа.
Вдигнах слушалката
- Мда? ...

Беше изключено да съм се заблудил. Годините, които прекарах в плен на мрака, ме научиха да чувам шумовете на света. Винаги знаех кога залязва слънцето, знаех кога се разваля времето, безпогрешно разбирах кога съм сам, кога нещо разумно се навърта наоколо и кога някое животно просто си търси храна. П ...

Чувствах студенината по тялото си. Стъпвах внимателно, бавно в лепкавата кал, с поглед, впит на метър пред себе си. Улицата, сгушена между два реда олющени къщи, извиваше в причудливи форми и се губеше , погълната от бездънната паст на мрака.Лееше се пороен дъжд, капките болезнено шибаха надупчената ...

Къде зарея се пак мое вдъхновение,
без теб се задушавам, като в ризница.
Годините пораснаха, но ние с тебе
останахме си същите наивници.
Ти ме напускаше и пак се връщаше, ...

Вън вали. Странно тихо е...
Процежда се здрача.
Чаша джин
бавно умира пред мен.
Глухо бие сърцето. ...

За най-добрия поет
Всеки е истински, странен, различен,
честен, умен, верен на принципите си
реалист, по някога и оптимист
до доказване на противното! ...

14-ти декември. До най-светлия празник - Коледа остават броени дни. Всичко е готово! :
Пиратките, конфетите, фойерверките са в бойна готовност да отбележат началото на празника. Мигащите светлини от многобройните лампички, озаряващи всеки втори балкон, магазин, витрина…дом, сменят цветовете си непре ...

Когато спреш за миг преди да продължиш,
да не продадеш душата си на някого,
или разумното е да се подчиниш,
за да можеш да не падаш, да вървиш.
Колко много битки са останали ...

Аз ли съм виновен за гадния ми живот.
Какво съм направил, искам да ми е гот!
Не, не искам супер много пари
искам само нормален живот, разбери!
Аз ли съм виновен, че семейството ми е леш. ...

На края на влакови релси
седят нашите две души...
и пият
черно горчиво кафе.
Без захар! Захарта е голяма лъжа! ...

Стефан Бонев
" Изгубихме много време, за да си изясним какви документи се представят в Данъчното, сподели пред "Марица" Георги Игнатов. Оказа се, че удостоверенията, изброени в решението на ОбС, не могат да бъдат извадени по-рано от един месец. Така ние не можем да спазим срока за внасянето на докум ...

Сняг вали навън,
разпръсква сияйност бяла по земята,
всичко бяло е - огледален сън,
само черна е душата.
И рисувам по побелелите стъкла, ...

В тъмносинята нощ под чадърите
аз лежа полугола на пясъка-
малка кърпа около кръста ми,
обеци и халка на ръката.
Не венчална, а станиолена- ...

Не ме обичай,
такава е съдбта ни!
Тя истинска е,
но до болка е жестока...
Не ме упреквай, ...

През лятото посадихме цвете. Беше толкова мъничко и крехко. Никой не вярваше, че ще оживее. Ние двамата се грижехме за него. Аз носех всеки ден вода, ти го поливаше и заедно се любувахме на хубостта му.
След време другите го видяха. Забравиха насмешката, с която говореха за него. Сега му се радваха ...

След дългото отсъствие се връщам
в изстиналата малка стая...
Навън вилнее буря и превръщам
във сетна спирка къщицата стара.
Във тъмното съмненията скрила, ...

Във дните есенни със розовите облаци на нашите мечти
със вятъра танцуват жълтите листа и падат във нозете,
самотен паркът е – ни лай на кучета, ни глъчка на деца,
и ето го морето, към него бяхме тръгнали със теб, нали...
Морето е най-синьо през октомври, няма кой да го размъти, ...

>
> В живота има много неща, които може да загубиш - пари, кола, кучето си , любовта, чувствата, достойнството си, но никога не трябва да губиш мечтите си! Така и аз не изгубих мечата си, че някой ден ще се върнеш! А дали сега искам да си тук? ... Седя и се чудя какво правя в тази тъмна стая...Къде ...

Аз
Животът е една игра. Всеки от нас започва от старта и със зъби и нокти се бори да играе правилно, за да победи. Но кое е правилното, когато няма правила? Единственото сигурно е , че това съм аз, тук и сега. Аз съм играч, също както и ти.
За да победя, трябва да се съюзя със самата себе си - най-д ...

Не бягай от злото Вървя без път без посока вървя без мир и без край. Оглеждам се в очи тъжни, изпълнени с мъка и печал. Оглеждам се в души странни, наситени с злоба безкрай. Обръщам се падам умирам, и страдам от тях обладан. Поглеждам към тях и си зная това ще е краят комай. "Не бягай ти братко от к ...

Докосвам... Мисля за времето,
когато от всичко ще остане Прахът...
Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,
а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.
Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове. ...

ИДЕЯ–ФИКС
Следователят Минев тържествуваше. Основната му жизнена цел за последните две години беше постигната. Неговият стар познайник и съсед от махалата Пешо Гавраилов най-после се озова зад решетките.
След като приключи с войниклъка и се завърна в родния град, Пешо телом и духом се отдаде на прел ...

Ликът ти тъжен пак пред мен изниква.
Изгаря ме от страст опиянен.
Повикват ме очите ти - реликва.
Събличат и разголват вътре в мен.
Валят сълзите тихо и се стичат. ...