Ще падна... но пак ще се изправя - горд!
Хулете ме с думи, с език най-свиреп,
разкъсвайте с нокти отровни душата,
и нека да бъда "драскач", "бездарен поет" -
един от глупците, един от тълпата... ...
ЕХ, ТАЗИ МОЯ СЪВЕСТ НЕРАЗБРАНА, ВСЕ ВОЮВА СЪС СЪРЦЕТО, ВСЕ ДУЕЛИ НЕМУ ОБЯВЯВА, ВСЕ ГО ПОРИЦАВА. ВСЕ КОРИ ГО И НАРЕЖДА КАК ЖИВОТА СВОЙ ДА СЛЕДВА. ОТ ВСЯКО ЧУВСТВО ПРАВИ ДРАМА И ГЛЪТКА ВЪЗДУХ НЕ МУ ДАВА. НЕ РАЗБРА ЛИ, СЪВЕСТ МОЯ, СЪРЦЕТО НЕ Е КАТО ТЕБ, ТО НЕ МИСЛИ И НЕ СЛЕДВА ПРАВИЛА ИЗПИСАНИ, БЕЗЧЕТ. ...
Когато някой ден очи затворя и си отида без да проговоря, запалка във ръката ми сложи и бяла Арда в гроба остави. И няма да ме има в този ден, но ти ще продължиш да пушиш и без мен, а всяка бяла Арда по света ще ти напомня колко близо е смъртта. И всяка нощ ще идвам във съня от твоите цигари да крад ...
Светлината във моето малко сърце
е от ясната утрин лъчиста.
Тя струи и ме милва със нежни ръце -
белоснежна, красива и чиста.
Лек ветрец роши моите черни коси ...
Забравил си вкуса на мойте устни
и блясъка във моите очи.
Не се боиш, че мога да те пусна
и друга любовта да заличи.
Забравил си, че много ме обичаш, ...
Омръзна ми от разни тарикати,
от мутри и от всякакви неща...
Омръзнаха ми политически преврати,
войни за царство над света...
Омръзна ми деца да плачат, ...
Ще бъдя бронята противокуршумена,
полегнала да спре последен залп,
условието чисто за пробуждане -
ще бъда този смисъл непознат.
Ще бъда черен вирус непрогледен, ...
Искам нейде кротко да се свия! Тихичко, като пребито псе, жално в мене болката да вие. Искам да ме няма, да се скрия... В тъмна дупка да изчезна... Все, все едно, че просто не съм бил...
На гледката божествена отдаден,
в планинския курорт, в утро ранно,
светът го виждах тъй създаден -
в хармония от вълшебства - многостранно.
Стоях така сред борове унесен, ...
И сгушена стоя си, до днес под твойта стряха,
приятелите мои отдавна отлетяха,
с надеждата останах и в пек, и в люта зима,
със обич и копнежи, за нас живот да има.
Надявах се и вярвах с душата си ранима, ...
Измъкнах се от тъмното си ложе,
прогонена от миризма на дим;
мухлясъл е оскъдният ми мозък -
изтрити гънки - прах опровержим.
Със сляпа пръчка в двете си ръце се клатя; ...
Само болка ми остана
Върви си, страннико, пред прага ми не спирай уморен,
в душата пусто е, трошица не остана,
каква ли милостиня бих ти дала - поглед празен и студен,
ти жаден си, но аз изпих утайката от счупената кана... ...
Във силата се вярва недвусмислено;
със силна воля пазим и мечтите си
и пак насила се опитваме
да се обичаме завинаги.
Във крайности ни тласка суетата, ...
Сама съм, както винаги ще бъда и била съм си така. В мен има само безразличие, дразня се, но свикнах с това. Не ме учудват ни лъжите, думите, които ти изричаш – добре звучат. Но за ушите на глупава наивница, а аз не съм, защото не живея в твоя свят. Любов и обич? Вечна при това? Разсмиваш ме, нима с ...
Какво възбужда във бика страстта гореща,
издува вените, му диша тежко
И цялата камара стара плът с насмешка,
прохожда изпод порива от грешност.
Възбуден не от факта, че е женска ...
Гнетят ме мисли пагубно печални,
навява ги забулена луна;
загасват пламъчета във очите жални
и болно се разстила мисълта.
По раните от вчера обгорени ...
Небе, измъчват ме неволи страшни; Небе, почакай да пострадам още малко; Небе, тогаз ще се отърся от мъглата на жестокостта; Небе, тогава ще прогледна за нощта...
Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.
И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо; ...
Герои сме на фентъзи роман, мълчанието е непознато. Болни сме от глад необуздан, желязото превръщаме във злато. Вървим напред и все така вървим, не спираме дори на светофари. Без обич сме, не мразим, не скърбим, лъжливо се наричаме другари. Достойнството е неприлично, Живеем, за да имаме пари. Морал ...
Тъга, толкова много тъга в душата
и скръб за тези отминали дни...
Сълзите, те сякаш океан да бяха,
но неизлети сега, нито преди...
Малка принцесо, ти си голяма! ...
Фламенго, гастарбайтери, сиеста
където глупав цар яде сърмички - приказка на баба
(предишния похапваше и леща).
А заработвайки не само хляба,
недевствено девойче си бере маслини… ...