Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Самота 🇧🇬

Самотата ме убива
и нещо в мен умира.
На посоки плувам
в търсене на бряг
самата се скитам. ...

Мони

Poesía

2006-02-23T16:18:28+02:00 199 16

*** 🇧🇬

След летен дъжд тревата
е някак по-особено зелена.
Наведена на капките
под тежестта – непримирена -
по-скоро ми напомня мост ...

svetli4ka

Poesía

2006-02-23T16:13:41+02:00 148 18

Едно улично куче 🇧🇬

Несретниче мое, мъничко, бяло
помня добрите ти, умни очи,
гладното ти, кльощаво тяло,
скимтенето в което страх личи.
Клекнах, нежно те помилвах, ...

liqnka

Poesía

2006-02-23T16:06:56+02:00 136 12

Не ми прощавай греховете 🇧🇬

Не ми прощавай греховете,
а ме осъждай доживот.
Заключвай ме между куплетите.
Във стаята ми - като в гроб.
В зениците - като във пъкъл. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T16:04:56+02:00 146 8

Там, където е светло 🇧🇬

Отрежи ми езика!
Завържи ми ръцете!
Да не мога да викам.
Да не виждам небето -
избоди ми очите! ...

VenY

Poesía

2006-02-23T16:03:36+02:00 139 24

Завинаги заедно! 🇧🇬

Ти беше моята пролет,
ти беше моето лято,
ти бе и моята есен.
Как исках да бъдеш и
моята зима, ...

neli4kata

Poesía

2006-02-23T16:01:59+02:00 215 14

времето... 🇧🇬

Времето-тече,
размива се и
се топи.
Бяга от мен.
Спринтира. ...

prolet

Poesía

2006-02-23T11:16:19+02:00 132 2

ИЗПЕПЕЛЯВАЩИ ОЧИ 🇧🇬

Изпепеляващи очи
В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята. ...

Белоснежка

Poesía

2006-02-23T11:14:50+02:00 319 44

Не бързай време 🇧🇬

Ех, ти време!
Защо си се забързало,
не можеш ли, ей така,
поне за малко да поспреш!
Моля те, дай ми кратка почивка, ...

Pepina

Poesía

2006-02-23T11:14:09+02:00 156 4

ЗВУЦИТЕ НА ТИШИНАТА 🇧🇬

Звуците на тишината
Тишината с глухи звуци в стаята ми пак връхлита
и обсебва бавно пустия ми свят,
от въздишки неми примка за сърцето ми изплита,
да извикам нямам сили - устните мълчат. ...

Белоснежка

Poesía

2006-02-23T11:12:00+02:00 139 14

Алкохолно 🇧🇬

Във чашата ми с водка се опитвам
един настойчив спомен да удавя.
Усмихвам се на другите, отпивам...
Но глътките във гърлото ми парят.
Не алкохола, пари ми тъгата. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:16:29+02:00 177 22

Ако повярвам, че те има 🇧🇬

Ако повярвам, че те има.
Ако и ти повярваш в мен.
Животът ми с обратна сила
ще върне миналото време.
И пак ще тръгна с леки стъпки, ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:16:01+02:00 167 6

Аз съм тук 🇧🇬

Аз съм тук
и съм истинска.
Неразумна.
Измислена.
Като жива вода. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:15:08+02:00 132 12

Аз те търся 🇧🇬

Аз те търся откакто се помня,
ала само насън те намирам.
Сякаш някаква скътана болка
да достигна до теб ме възспира.
Ако само веднъж се разминем ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:14:34+02:00 151 4

На НОЩТА 🇧🇬

На НОЩТА
Ела при мене Приятелко ленива,
ела покрий ме с черния си плащ.
Във времето от тебе няма по-красива,
ти потайна, тъмна, непрогледна Нощ. ...

ivaylo1959

Poesía

2006-02-22T23:19:27+02:00 207 28

Жалък сън 🇧🇬

Срещнах те случайно ...
запознахме се ..
и пихме по кафе..
Изпратих те до вас ...
и за "чао" .. ...

HellMad

Poesía

2006-02-22T23:15:35+02:00 162 16

Исках да бъда.. голям (след 18) 🇧🇬

Как чаках .. рожденният ден пълнолетен ..
Как исках ..да бъда мъж , пораснал , голям
но този ден уби на живота ми полъх летен
и превърна ме от волен ..във прям
Откъсна със злоба мечтите ...

HellMad

Poesía

2006-02-22T23:14:06+02:00 158 12

мечтания 🇧🇬

Слънчеви зайчета
подскачат по небесния таван,
морето намига,
ято слънца прелетя
през луните на спомена. ...

prolet

Poesía

2006-02-22T23:12:27+02:00 112 4

ДИАГНОЗА 🇧🇬

Днес във болницата бях
при доктора си личен
за да си направя
прегледa профилактичен.
Цял букет от болести ...

vlado_man

Poesía

2006-02-22T19:10:59+02:00 135 12

Шепа трохи са ни дните 🇧🇬

Шепа трохи са останали
от годините разпилени.
Господи колко са годините ?
Кой знае?Може би дните?
Много ли, малко ли? ...

Djein_Ear

Poesía

2006-02-22T19:09:35+02:00 185 8

*** 🇧🇬

Над чаша бира, в самота
обгърната от цигарения дим
на съседа си по маса,
обмислям своето “оттук - нататък”...
Като пяната от чашата пред мен ...

svetli4ka

Poesía

2006-02-22T15:22:39+02:00 120 6

обичам 🇧🇬

Обичам те
като слънцето,огряващо листенцата
на детелинка.
Обичам те
като луната и звездния прашец, ...

prolet

Poesía

2006-02-22T15:18:15+02:00 163 8

Усмивки 🇧🇬

Усмивки
Смачкани,разхвърляни,разбити
усмивки
стърчат,пречкат се и дерат,
от букета в ръката ми ...

prolet

Poesía

2006-02-22T15:18:01+02:00 134 4

Жестокост 🇧🇬

Умира червея със гърч-
на кой му пука!?
Какво ли чувства той-
на кой му пука!?
Умира бавно и безмълвно, ...

liqnka

Poesía

2006-02-22T15:16:15+02:00 120 6

КРАСОТА 🇧🇬

Занизаха се дните ни отново –
все същият рефрен.
Дали ще има дъжд
или пък слънцето изгрява,
към думите ме връща ...

etbarzeva

Poesía

2006-02-22T15:15:12+02:00 123 4

СЛЪНЦЕ С ОЧИ 🇧🇬

на дъщеря ми Симона и
на един поет, който не иска да полети
На слънцето ще сложим ли очи? Кажи?
Ти моя малка, колко си красива.
И май послъгваш, че крачето те боли. ...

blueberry

Poesía

2006-02-22T00:21:17+02:00 286 34

Парчета от строшено огледало 🇧🇬

Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки, ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:19:40+02:00 174 22

Просто 🇧🇬

Просто ти си отиваш от мен.
И вратата след тебе е същата.
И денят си е просто ден -
понеделник и малко намръщен.
Просто няколко капки дъжд - ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:19:06+02:00 172 16

Не ми казвай 🇧🇬

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:17:07+02:00 155 12

Защо 🇧🇬

Ти защо ме отведе
на онова седмо небе,
дето птиците само го знаят?
И защо ме накара
да вярвам, ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:16:22+02:00 146 10

Понякога 🇧🇬

Понякога е трудно да го кажеш,
понякога е трудно да го изкрещиш,
понякога е трудно,но трябва да простиш!
Понякога е трудно да го напишеш,
понякога е трудно да го прошептиш, ...

_Emi7o_

Poesía

2006-02-21T20:48:14+02:00 221 26

Шепот на любов 🇧🇬

Тъга се носи от всеки мой стих
на тебе посветен в нощ самотна,
тъга се носи от всеки ред,
а всъщност ти нашепвам за любов..
Защо не седнах аз да пиша, ...

beb4o

Poesía

2006-02-21T20:47:46+02:00 175 2

Изгубена надежда 🇧🇬

С треперещ глас затворих телефона,
прониза ме жестока болка,
за мен залезе днес света,
живота ми изгуби смисъл.
А ти нехаеш за това, ...

beb4o

Poesía

2006-02-21T17:25:51+02:00 155 8

Признание 🇧🇬

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!
А какво съм аз без ней? ...

beb4o

Poesía

2006-02-21T17:25:26+02:00 172 12

Нима не я позна? 🇧🇬

"Never the time and the place And the loved one all together!" R. Browning Когато тя ти пееше прехласната и птиците подемаха във такт, луната запламтяваше, пригласяща, а вятърът я канеше на танц, не я ли чу, кажи, не я ли чу? Когато от очите й се стичаха следите на разплакания дъжд, мъглите я загръщ ...

Dimi

Poesía

2006-02-21T17:25:01+02:00 326 78

* * * 🇧🇬

Тишина . Покой . Цветя.
Усмивка . Бясно сриваща се самота.
Унес. Ласка и сияние.
Сладко непремерено желание.
Докосване бленувано от разстояние. ...

ELENA_ELENA

Poesía

2006-02-21T17:24:00+02:00 134 8

* * * 🇧🇬

Тичах цял живот по чуждите поляни.
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.
В чуждите легла преспивах без задръжки. ...

ELENA_ELENA

Poesía

2006-02-21T17:23:00+02:00 127 4

Призив към.... 🇧🇬

Призив към........
Откажи се да издигаш в култ съществуването си!
Откажи се да се мислиш за най перфектният!
Откажи се да не вярваш в другите,
бъди себе си! ...

KremKaramel

Poesía

2006-02-21T17:22:21+02:00 111 6

В търсене на любовта 🇧🇬

Къде е любовта-единствената и голяма?
Не е ли огъня в очите ми зелени,
не е ли трепета в душата ми засмяна
или тече с кръвта ми в мойте вени?
Къде е любовта-единствената и голяма? ...

liqnka

Poesía

2006-02-21T17:20:48+02:00 164 20

Пътят на русалката 🇧🇬

Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...

danisab

Poesía

2006-02-21T15:19:22+02:00 123 4