Poesía

Самота 🇧🇬

Самотата ме убива
и нещо в мен умира.
На посоки плувам
в търсене на бряг
самата се скитам. ...

Мони

Poesía

210 16

*** 🇧🇬

След летен дъжд тревата
е някак по-особено зелена.
Наведена на капките
под тежестта – непримирена -
по-скоро ми напомня мост ...

svetli4ka

Poesía

157 18

Едно улично куче 🇧🇬

Несретниче мое, мъничко, бяло
помня добрите ти, умни очи,
гладното ти, кльощаво тяло,
скимтенето в което страх личи.
Клекнах, нежно те помилвах, ...

liqnka

Poesía

140 12

Не ми прощавай греховете 🇧🇬

Не ми прощавай греховете,
а ме осъждай доживот.
Заключвай ме между куплетите.
Във стаята ми - като в гроб.
В зениците - като във пъкъл. ...

VenY

Poesía

152 8

Там, където е светло 🇧🇬

Отрежи ми езика!
Завържи ми ръцете!
Да не мога да викам.
Да не виждам небето -
избоди ми очите! ...

VenY

Poesía

145 24

Завинаги заедно! 🇧🇬

Ти беше моята пролет,
ти беше моето лято,
ти бе и моята есен.
Как исках да бъдеш и
моята зима, ...

neli4kata

Poesía

218 14

времето... 🇧🇬

Времето-тече,
размива се и
се топи.
Бяга от мен.
Спринтира. ...

prolet

Poesía

147 2

ИЗПЕПЕЛЯВАЩИ ОЧИ 🇧🇬

Изпепеляващи очи
В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята. ...

Белоснежка

Poesía

324 44

Не бързай време 🇧🇬

Ех, ти време!
Защо си се забързало,
не можеш ли, ей така,
поне за малко да поспреш!
Моля те, дай ми кратка почивка, ...

Pepina

Poesía

158 4

ЗВУЦИТЕ НА ТИШИНАТА 🇧🇬

Звуците на тишината
Тишината с глухи звуци в стаята ми пак връхлита
и обсебва бавно пустия ми свят,
от въздишки неми примка за сърцето ми изплита,
да извикам нямам сили - устните мълчат. ...

Белоснежка

Poesía

145 14

Алкохолно 🇧🇬

Във чашата ми с водка се опитвам
един настойчив спомен да удавя.
Усмихвам се на другите, отпивам...
Но глътките във гърлото ми парят.
Не алкохола, пари ми тъгата. ...

VenY

Poesía

192 22

Ако повярвам, че те има 🇧🇬

Ако повярвам, че те има.
Ако и ти повярваш в мен.
Животът ми с обратна сила
ще върне миналото време.
И пак ще тръгна с леки стъпки, ...

VenY

Poesía

173 6

Аз съм тук 🇧🇬

Аз съм тук
и съм истинска.
Неразумна.
Измислена.
Като жива вода. ...

VenY

Poesía

138 12

Аз те търся 🇧🇬

Аз те търся откакто се помня,
ала само насън те намирам.
Сякаш някаква скътана болка
да достигна до теб ме възспира.
Ако само веднъж се разминем ...

VenY

Poesía

157 4

На НОЩТА 🇧🇬

На НОЩТА
Ела при мене Приятелко ленива,
ела покрий ме с черния си плащ.
Във времето от тебе няма по-красива,
ти потайна, тъмна, непрогледна Нощ. ...

ivaylo1959

Poesía

219 28

Жалък сън 🇧🇬

Срещнах те случайно ...
запознахме се ..
и пихме по кафе..
Изпратих те до вас ...
и за "чао" .. ...

HellMad

Poesía

175 16

Исках да бъда.. голям (след 18) 🇧🇬

Как чаках .. рожденният ден пълнолетен ..
Как исках ..да бъда мъж , пораснал , голям
но този ден уби на живота ми полъх летен
и превърна ме от волен ..във прям
Откъсна със злоба мечтите ...

HellMad

Poesía

161 12

мечтания 🇧🇬

Слънчеви зайчета
подскачат по небесния таван,
морето намига,
ято слънца прелетя
през луните на спомена. ...

prolet

Poesía

124 4

ДИАГНОЗА 🇧🇬

Днес във болницата бях
при доктора си личен
за да си направя
прегледa профилактичен.
Цял букет от болести ...

vlado_man

Poesía

140 12

Шепа трохи са ни дните 🇧🇬

Шепа трохи са останали
от годините разпилени.
Господи колко са годините ?
Кой знае?Може би дните?
Много ли, малко ли? ...

Djein_Ear

Poesía

189 8

*** 🇧🇬

Над чаша бира, в самота
обгърната от цигарения дим
на съседа си по маса,
обмислям своето “оттук - нататък”...
Като пяната от чашата пред мен ...

svetli4ka

Poesía

128 6

обичам 🇧🇬

Обичам те
като слънцето,огряващо листенцата
на детелинка.
Обичам те
като луната и звездния прашец, ...

prolet

Poesía

176 8

Усмивки 🇧🇬

Усмивки
Смачкани,разхвърляни,разбити
усмивки
стърчат,пречкат се и дерат,
от букета в ръката ми ...

prolet

Poesía

147 4

Жестокост 🇧🇬

Умира червея със гърч-
на кой му пука!?
Какво ли чувства той-
на кой му пука!?
Умира бавно и безмълвно, ...

liqnka

Poesía

129 6

КРАСОТА 🇧🇬

Занизаха се дните ни отново –
все същият рефрен.
Дали ще има дъжд
или пък слънцето изгрява,
към думите ме връща ...

etbarzeva

Poesía

130 4

СЛЪНЦЕ С ОЧИ 🇧🇬

на дъщеря ми Симона и
на един поет, който не иска да полети
На слънцето ще сложим ли очи? Кажи?
Ти моя малка, колко си красива.
И май послъгваш, че крачето те боли. ...

blueberry

Poesía

290 34

Парчета от строшено огледало 🇧🇬

Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки, ...

VenY

Poesía

181 22

Просто 🇧🇬

Просто ти си отиваш от мен.
И вратата след тебе е същата.
И денят си е просто ден -
понеделник и малко намръщен.
Просто няколко капки дъжд - ...

VenY

Poesía

181 16

Не ми казвай 🇧🇬

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото ...

VenY

Poesía

162 12

Защо 🇧🇬

Ти защо ме отведе
на онова седмо небе,
дето птиците само го знаят?
И защо ме накара
да вярвам, ...

VenY

Poesía

151 10

Понякога 🇧🇬

Понякога е трудно да го кажеш,
понякога е трудно да го изкрещиш,
понякога е трудно,но трябва да простиш!
Понякога е трудно да го напишеш,
понякога е трудно да го прошептиш, ...

_Emi7o_

Poesía

228 26

Шепот на любов 🇧🇬

Тъга се носи от всеки мой стих
на тебе посветен в нощ самотна,
тъга се носи от всеки ред,
а всъщност ти нашепвам за любов..
Защо не седнах аз да пиша, ...

beb4o

Poesía

181 2

Изгубена надежда 🇧🇬

С треперещ глас затворих телефона,
прониза ме жестока болка,
за мен залезе днес света,
живота ми изгуби смисъл.
А ти нехаеш за това, ...

beb4o

Poesía

160 8

Признание 🇧🇬

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!
А какво съм аз без ней? ...

beb4o

Poesía

177 12

Нима не я позна? 🇧🇬

"Never the time and the place And the loved one all together!" R. Browning Когато тя ти пееше прехласната и птиците подемаха във такт, луната запламтяваше, пригласяща, а вятърът я канеше на танц, не я ли чу, кажи, не я ли чу? Когато от очите й се стичаха следите на разплакания дъжд, мъглите я загръщ ...

Dimi

Poesía

330 78

* * * 🇧🇬

Тишина . Покой . Цветя.
Усмивка . Бясно сриваща се самота.
Унес. Ласка и сияние.
Сладко непремерено желание.
Докосване бленувано от разстояние. ...

ELENA_ELENA

Poesía

140 8

* * * 🇧🇬

Тичах цял живот по чуждите поляни.
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.
В чуждите легла преспивах без задръжки. ...

ELENA_ELENA

Poesía

134 4

Призив към.... 🇧🇬

Призив към........
Откажи се да издигаш в култ съществуването си!
Откажи се да се мислиш за най перфектният!
Откажи се да не вярваш в другите,
бъди себе си! ...

KremKaramel

Poesía

116 6

В търсене на любовта 🇧🇬

Къде е любовта-единствената и голяма?
Не е ли огъня в очите ми зелени,
не е ли трепета в душата ми засмяна
или тече с кръвта ми в мойте вени?
Къде е любовта-единствената и голяма? ...

liqnka

Poesía

167 20

Пътят на русалката 🇧🇬

Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...

danisab

Poesía

125 4

Самота 🇧🇬

*** 🇧🇬

Едно улично куче 🇧🇬

Не ми прощавай греховете 🇧🇬

Там, където е светло 🇧🇬

Завинаги заедно! 🇧🇬

времето... 🇧🇬

ИЗПЕПЕЛЯВАЩИ ОЧИ 🇧🇬

Не бързай време 🇧🇬

ЗВУЦИТЕ НА ТИШИНАТА 🇧🇬

Алкохолно 🇧🇬

Ако повярвам, че те има 🇧🇬

Аз съм тук 🇧🇬

Аз те търся 🇧🇬

На НОЩТА 🇧🇬

Жалък сън 🇧🇬

Исках да бъда.. голям (след 18) 🇧🇬

мечтания 🇧🇬

ДИАГНОЗА 🇧🇬

Шепа трохи са ни дните 🇧🇬

*** 🇧🇬

обичам 🇧🇬

Усмивки 🇧🇬

Жестокост 🇧🇬

КРАСОТА 🇧🇬

СЛЪНЦЕ С ОЧИ 🇧🇬

Парчета от строшено огледало 🇧🇬

Просто 🇧🇬

Не ми казвай 🇧🇬

Защо 🇧🇬

Понякога 🇧🇬

Шепот на любов 🇧🇬

Изгубена надежда 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Нима не я позна? 🇧🇬

* * * 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Призив към.... 🇧🇬

В търсене на любовта 🇧🇬

Пътят на русалката 🇧🇬

Cola