Отиде си от мен и няма да се върнеш.
Да те спра,дори и не посмях.
Ти тръгна си и назад не се обърна,
а аз от болка цялата горях.
Почувствах,че света пред мен се срутва бавно ...
Крача в безпътица. Суетна тълпа.
Витрини край мен. Отражения.
Студени капки. Жълти листа.
Коли. Светофар без значение.
Хладна вечер. Сбор от съдби. ...
Мечтая в пустошта да намеря райската градина, тъй неземна
музиката в разрушен от мъка блян.
Сънувам нежен дъжд в мъглата непрогледна
и се не разбирам защо съм толкоз замечтан.
Та нали усещам теб до себе си и виждам ...
Винаги, винаги има надежда
да дойде след днеска нов ден.
Не, недей ме тъй тъжно поглежда -
не си мисли, че си победен.
Недей си представя, че ще загинеш, ...
Ще бъде слънчев ден...Последно слънце,
преди да стане много тъжно...
Над теб-разперила крила от злато,
красива като птица, моята последна есен
ще рони многоцветни сълзи. ...
Паяче хареса си мотива: “Гоблен за слънчевите дни.” Избра губерката красива на златните треви, прилежно избродира: “Гоблен за слънчевите дни.” Във него хвана капките игриви, от дъжд, роса, целувки на сърни… Сега от цветове прелива: “Гоблен за слънчевите дни!”
Да погаля тялото ти, с тялото ми...
Искам!
Да бъде плаха нощ, в прозорецът луната
-светилник блед, да ръси млечни сенки
в косите ти, и тихо да гадае ...
Неспокойни катерички-в парка
от клон на клон, в тревата търсят нещо.
И свраките са надменно важни
облекли официалните костюми.
Лъха вятър...Сипят се листата. ...
Толкова дълго се молих за тебе...
Не усетих кога е догоряла свещта ми
и обляла със сълзи моите стиснати пръсти...
Не откъсвах очите от всички икони.
И все шепнах...Господи, чу ли ?! ...
Игра на сантасе в купето
Здравей, пътниче,свободно ли е мястото
до прозореца в твойто купе?
Докато стигнем до спирката “Бъдеще”,
може ли да изиграем едно сантасе? ...
Изабягах в самотата себе си за да намеря,
надзърнах в дребното, и открих безкрайността !
В делничното се огледах и видях химери,
за живота даже не попитах – тук витае тленността!
Отвъд немога да надзърна, ...
Аз често вглеждах се в очите ти дълбоки,
приличащи на две бездънни езера.
Откривах в тях истини за мен жестоки,
ти не ме обичаше,но не исках да го разбера.
До мен седеше,а чувствах те далечен, ...
Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.
Над непригладените тихи измерения, ...