Prosa

1,3 el resultado

Инстинкт за самосъхранение 🇧🇬

...внезапно пропадна.Беше така неочаквано, че дъхът му остана някъде горе, а тялото едва не се разби в земята като гипсова статуя.Три метра са сериозна височина,особено когато опората под краката ти изчезне без някаква видима причина.
Скоро се свести.Дланите му бяха изтръпнали, главата шумеше и кате ...
118 2

Любовта като мистерия 🇧🇬

Литургията бе свършила и монсиньор Джонатан бавно излизаше покрай банките в църквата. Повечето хора вече бяха отвън или си бяха отишли. Няколко души все още се молеха коленичели пред свойте места. До сега никога не бе влизал в помещение на църква използвано по-рано за театрален салон. Скромността на ...
133 2

Последни думи 🇧🇬

Още една нощ пред компютъра... Далеч от приятелите(приятели ли?Имаше ли ги?),далеч от истинския живот, от който хората грабеха, мислейки само за себе си и далеч от разпиляните по тесните улички чувства. Тя беше сама, за кой ли път. Усещаше болка в гърдите - сякаш пробождания от нож, болка, породена ...
219 16

Нищо 🇧🇬

Очите му бяха големи и спокойни. Виждаше ги едва за втори път, а и действаха както нищо друго. Всеки негов поглед беше истинска благословия, дори когато беше на сън. Жестовете му на внимание бяха ненатрапчиви, но толкова уверени, че тя несъзнателно започна да си вярва...Нима...той...наистина?
После ...
145 4

Една история 🇧🇬

Една история
Беше Септември,листата падаха бавно и същевременно толкова красиво.Образуваха един безкраен,загадъчен, жълто-кафяв килим,който придаваше на природата достойно савършенство.Та нали именно Есента беше един от наи-хубавите и спокойни сезони,сплотяващи любовта,щастието и приятелството.
Точн ...
576 16

Магистрала в безсъзнание 🇧🇬

Вдигнах ръка за стоп и изведнъж вятъра спря.
Както свиреше силен и остър, сечеше ушите ми и с кичурите ми коса закриваше ушите, подобно автомобил намали рязко и спря, а носена от него наилонова кисийка висна на метри пред мен като украшение на празното пространство.
Извърнах глава. На стотина метра ...
128 4

Коняк и сурова бяла плът 🇧🇬

Все още мрачна и тежка завеса се спускаше над паметта ми.
Чувствах във волана и посоката сигурност, но не знаех нищо повече.
Нямах памет, нито знаех защо, но знаех какво трябва. Да шофирам в тази посока. Навлезнах в градчето. Името му не ми говореше нищо, но реших, че е мило име, а и всичко започна ...
112 2

Странен гущер 🇧🇬

Изчезна както се и появи. Не ми се стори сериозно и друг път си е правил шеги. Не разбрах чувството му за хумор, много неща не разбрах.
Той просто изчезна. С нищо не загатваше, че ще го стори, но търсих навсякъде. Първо на любимата му пейка. Винаги намираше начин за да я изцапа с нещо изглеждащо дос ...
102 2

Да спасим любовта 🇧🇬

Един ден, както четях за поредния изпит, на който трябваше да се явя, реших малко да почина, направих си кафе, излязох на терасата да го изпия и да се понаслаждавам на гледката. Предпочитах да се излягам върху шезлонга и да наблюдавам кравичките или конете, чиито стопани понякога оставят да пасат св ...
202 2

Началото V 🇧🇬

Рано сутринта, както се бяхме уговорили, с Калин станахме, благодарихме сърдечно на пича, че ни приюти, и отново поехме навън. Слънцето бе изгряло едва отскоро, но въпреки това си личеше, че ще бъде типичен жарък летен ден.
Решихме да седнем някъде да пийнем по кафенце и да се посъбудим. Калин имаше ...
96

Син на любовната омраза 🇧🇬

Гледам и не виждам... Чудя се, истина ли е това?Възможно ли е? Но тя е истинска!Реална!По изящна от самото изящество...Грациозна до болка...Тя може всичко...Тя е всичко... не осъзнава какво е тя и какво може тя...Кара те да изтръпнеш, кръвта да заври...В теб потрепва дори и най - малкото мускулче... ...
198 10

горски сълзи 🇧🇬

“Виждаш ли капките отвън? Те са като кратките мигове, които ние така безразсъдно пропиляваме”. Това ми го каза Тя и именно за това я обичах толкова много! Тя обичаше живота, макар да знаеше, колко скоро ще го загуби и колко тежки ще бъдат последните и мигове. Тя танцуваше под дъжда и беше щастлива, ...
188 8

Един Свети Валентин 🇧🇬

Достигнали върха почувстваха, че ще излезат от себе си.
Тя беше над него. Гръбнака й се изви в лък, извъня тетивата на всяка нейна фибра и тя полетя със стрелата.
На него му се струваше, че се губи в мъгла. Мъглата е по бедрата му, набъбва, готова е да избухне, да потече на капки по топлата кожа, а ...
192 2

Острие в мрака 🇧🇬

Със смях замахна и заби ножа до дръжка в картината. Завъртя го, за да отреже цицата на голата мадама. Изгледа в лицето лигавият глупак който се имаше за голямата работа и не връщаше парите. Хубаво предупреждение. Оня се разтреперя, за секунда стана бял като платно, изпелтечи нещо и всяка секунда се ...
111

Токата за хидравличния орган 🇧🇬

"Има и никъде.
То има географска точка. Може да се нанесе върху картата. Има своите природни особености като всяко съществуващо място. В известна степен и то е съществуващо и дори има обитатели, но въпреки това то е там където останалият свят губи същественост, а и то няма същественост за останалият ...
126

Началото ІV 🇧🇬

Скоро дойдоха и момичетата, за да се развихри купонът с пълна сила. Бяха студентки по философия първа година, колежки на един от гостите.
Така се запознах на Стела и тогава едва ли бих могъл да предположа, че това ще е Началото на една красива любов, която ще премине през толкова много перипетии и щ ...
88

Началото ІІІ 🇧🇬

Не бяха изминали и няколко минути, откакто решихме да се махнем от магистралата, и започна да вали...отначало лекичко, а после като музика с накъсан ритъм дъждът се спусна стремглаво към земята.
Придвижвахме се като прибягвахме между сушинките, като се отбихме междувременно в едно магазинче, откъдет ...
92

Началото ІІ 🇧🇬

И така, висяхме си ние на магистралата, а колите минаваха от дъжд на вятър сякаш в тон с времето. Беше неделен късен следобед, кофти време за стоп, повечето хорица се прибираха от селата, карайки селски продукти за градския си живот и ни подминаваха, гледайки ни подозрително.
Започвах да проклинам с ...
107

Блатната 🇧🇬

Чувах я и се задушавах.
Мрях и беше мъчително, борих се, силите ми отстлабваха, волята ме напущаше и тя ме изпълваше.
Сега, когато обладаваше всяка моя клетка, всяко кръвно телце, всяка бактерия, която живееше в мен и я чувствах с всичко свое, имах чувството, че за пръв път правя секс, че достигам о ...
102 2

Жената - огледало 🇧🇬

Не знаех, че тя е Огледало.
Вероятността един Човек – Огледало, да срещне друг е много малка.
Не сме много. Като Безсмъртните от един популярен фентъзи сериал сме, но не сме безсмъртни. Даже сме много чупливи. Знаех, че има и други. Винаги съм се надявал вътрешно, че ще срещна и несъзнателно съм тър ...
137

Откъртената пропаст 🇧🇬

Тя ми превърза очите. Млада, трепетна, неопитна. Едва напъпила, с твърди зърна. Крехко пролетно стебло. Зелен аромат, влажен от въздуха, чист и желаещ. Загатващ за пръскане, разраняване на цялост. Откриване на тайна. Възбуждаше ме.
Така чувствах Съдбата. Приличаше ми на девойче. Толкова силно присъс ...
102 4

Началото І 🇧🇬

Всъщност всичко започна някъде към средата на лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, реших, че ще имам малко време да се помотая из В.Търново, да пообиколя местата, които ми носеха толко ...
115 2

Пеперуда в хербарии 🇧🇬

Първото което разбрах е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло за да ме забие накрая като пеперудка в хербарии на седалката.
Пеперудка в хербарии, ама че перверзна асоциация. Мо ...
128 2

Съществото 🇧🇬

Някой ми беше откраднал лицето.
Опитах си да си възстановя спомените и се почувствах отвратително.
Като, че ли някакво малко извънземно бръснарче правеше с четка лайняна пяна в мозъка ми, а след туй зът-зът-зът с острието и сечеше ли сечеше мислите ми. Спомних си нещо. Нещо като психарски клипчета з ...
112 2

Кърваво Доказателство 🇧🇬

Знаех, че е невъзможно, това беше лудост, абсурд, грешка или кой знае какво, някакъв кошмар, мистика, може би съзнателно умопомрачение, гавра с моята личност, идиотизъм, беше в разрез с всичко реално на този свят...Не можеше да е истина.Нямаше право да бъде истина...То не се побира в човешките предс ...
162 4

Гривната 🇧🇬

Тази история преди година разказа моя приятелка и разбира се й повярвах. Седмица по-късно тя изчезна, питам се много неща, сигурно няма да си отговоря, но нека ви разкажа какво чух в онази вечер.
* * *
Трябваше да намеря един човек, по служба. От известно време в редакцията получавахме интересни мат ...
108

Където е съкровището, там е и сърцето 🇧🇬

Усещам, че част от мен липсва. Какво ми има? Сякаш не дишам. Сърцето ми... Няма го! То е там, където си ти, а теб те няма до мен. Къде си? Върни ми го! Знам, че тупти за теб. И какво от това? Нямаш право да го мачкаш, да си играеш с него, да си жесток. Чуваш ли? Чувстваш ли? Чувстваш ли как пулсира ...
254 6

Клавиатурата 🇧🇬

Несъзнателно впи връхчетата на пръстите между клавишите.
Прокара ги по ръбчетата, все едно галеше него. Заподскачаха по миглите й пъстри звездички. Допира и напомни за друг който вече никога нямаше да изпита, но не искаше да плаче. Затвори клепачите и продължи да гали клавишите. Между буквите от най ...
161 6

Маската 🇧🇬

Когато ми даде рисунката онемях. Обикновен лист формат А4, пастелни моливи, при това не най-добро производство, но портретът ми.
Това трябваше да бъда аз, ако на Сатурн имаше живот, живеех там и ме вдъхновяваха стотици, а не една луна. Нещо, неуловимо емоционално, достигащо до болезненост, а болезне ...
129 4

Недра 🇧🇬

Те се любеха край мене и не знаеха, че аз ги наблюдавам.
В началото когато той я разкопча, тя леко се дръпна. Не, това не беше в началото. В началото те се прокрадваха сред дърветата като в забранена градина. Не, не е и това началото. Опитах се да си го представя, но не успях. То се губеше някъде за ...
119 6

Сюжетът 🇧🇬

Пръстите му трябваше да са отдавна замръзнали, но в този миг те не бяха негови. Нещо друго ги караше да се движат, да звънят, а неразбираемата за всеки другиго мелодия се разнасяше, удряше се в олющените стени, вибрираше във всяка негова клетка, резонираше и се превръщаше в пламък.
Той се потеше, а ...
107 4

Сатирът 🇧🇬

Имаше два безкрайни дни. Като го осъзна, нещо в нея се разтвори и запя, запя с недокоснати фибри и я обля с цветове, а после се разплака.
“Нерви! Просто съм натоварена и какво по-естествено. Клипове, оферти за реклами, нов албум, а аз постигам и хващам в ръка звездичката си. Обичам да пея, пея, а се ...
109 4

Художникът 🇧🇬

Цял живот рисуваше яйца.
Кокоши, щруасови, пътпъдъчи, сигурно и камилски, сурови, сварени, великденски, червени, шарени, рисувани със свещ, украсени с ваденки, дракончета, иконки, църковни и софтуерни, с маркери и без маркери, които не отварят нищо или отварят нещо, най-вече въображението, напукани, ...
126 4

Как Слънцето стана жълто 🇧🇬

Някога, много много отдавна, живеели две жълти пеперуди. Те били невероятно красиви и щастливи заедно - по цял ден летели и се радвали на света.
По това време Слънцето не било жълто, каквото е сега, а нямало цвят. То било много нещастно от това и тайно завиждало на двете жълти пеперуди за тяхната ок ...
117 6

Светът на гибелта 🇧🇬

Гарт Валар беше мъж на средна възраст облечен в черна плетена ризница, под която носеше черен елек, черни кожени панталони, на който бяха окачени метални люспи на раменете си бе окачил черен плащ свързан със златна верижка в чиято среда имаше златен медальон със ярко зелени очи,а главата му бе обръс ...
113

Нощна приказка 🇧🇬

Залеза догаря с цвят на ружо злато, премeсено със буйна кръв горчива. Свежа кръв, ухаеща на младост. Красива женска плът, прикрита от безоблачно небе. Тъмнината идва бавно, тихо, борейки се да изгони отминаващия ден. Война на багри, причудливи форми. Война на два различни свята.
Денем съм една. Но н ...
174 2

Да се влюбиш в Луната 🇧🇬

Нощ безкрайна. Нощ на чужди светове. Омайно тиха. Лунното сияние мъглата го обгръща. Съвсем леко прокрадват се лъчи. Красиво е. Звезди се гонят по небето, осветяват спящата Земя. Вятърът припява сладка песен. Клоните танцуват, ветреца е техен кавалер. Пореден танц, така отлита вечерта.
Луна - призра ...
155 2

Един Св. Непознат 🇧🇬

Навярно го е прочел в погледа ми, а аз нямах намерение да го обвинявам. Виждах го, че просто умираше. Разпадаше се и превръщаше в едно с боклуците в които живееше.
-Като не те харесват, не ти пука. –рече ми-Тогава е по-лесно ти да харесваш. Следиш ли, мисълта ми? Като те харесват, се мъчиш да бъдеш ...
138 4

Розите и вишнята 🇧🇬

Тя не беше с всичкият си, а аз влюбен в нея.
И как ли не, та дори дрипите в крак на клошарската модна тенденция й стояха така както еротичното бельо на модел от лъскава страница. Пясъчно руса, а кожата й ми се струваше прозрачна и под нея няма органи, а снежен пейзаж в миг когато лъчите фино са обаг ...
187 12

Трафопоста 🇧🇬

Опомних се в кухнята. Имаше разни неща закачени от вътрешната страна на черепа ми. Нещо като мисли, нещо като парцаливи дрехи със скъсани джобове от които се падат дребни монети и противно звънят. Засилих се към мивката и ги излях заедно с вътрешностите.
Започнах да броя веничките по очите си и ме о ...
97