Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Some Days Of My Life 🇧🇬

10:24 14.9.2004
и какво 14.9.2004 ден като ден безразличен скучен... тъп... нищо интересно като станеш на 18 години... ама нищо интересно... скука .. тъпня..... безмислие и какво ли още не деня в които всеки ти ходи по задника и ти купува това което искаш или това което си искал някога... голема раб ...

ControlDenied

Prosa

2004-10-12T00:02:04+03:00 237

Очакване 🇧🇬

Заключих вратата...
Звукът обиколи пространството и се заби в съзнанието ми с непоносима болка. Треперещите колене с усилие направиха първите крачки към кофата за боклук.
- Може да не ти харесва - мерна се в съзнанието ми докато ключа падаше в нея - но това е най подходящото място за теб.
Крачките о ...

hixxtam

Prosa

2004-10-09T21:57:55+03:00 199

TRUE TEAM 🇧🇬

TRUE TEAM
Настоящата история има няколко цели,от които ше споделя само една,а тя е разкриването на някои черти от човешкия характер и по-конкретно на определени човешки характери.Героите са действителни лица,но ролите които изпълняват в сюжета,не се покриват с ролите им в реалността.Същото важи и за ...

casablanca

Prosa

2004-10-06T20:40:43+03:00 178 4

Тополите 🇧🇬

Тополите
Вървяха двама хора, едно момче и едно момиче и се вслушваха в галещият косите им вятър. Вървяха двама хора между тополите през пролетта и се любуваха на падащите пухчета които милваха нежно лицата им. Вървяха двама не хора, а влюбени потънали в любов и завладени от любов, все неща така непо ...

тони

Prosa

2004-10-06T13:35:25+03:00 282 2

Призраци по поръчка 🇧🇬

Спрях пред къщата и слезнах от колата. Огледах постройката - двуетажна
каменна къща, която съвсем не се вписваше в града. Въпреки че наоколо имаше
само къщи, те бяха… някак си по съвременни. Метална ограда в средновековен
стил отделяше мястото от реалността. Сякаш стоях пред древен дворец. Макар
и д ...

DarkLight

Prosa

2004-10-03T19:29:35+03:00 174 2

На границата между живота и смъртта 🇧🇬

Никога не съм вярвал в прераждането. Нито в задгробния живот. Не съм вярвал
нито в рая, нито в ада. Странното е, че повечето хора си представят смъртта
като един вечен сън. Но никога не съм могъл да си представя как така
изведнъж преставаш да съществуваш. Хората винаги са се опитвали да обяснят
необ ...

DarkLight

Prosa

2004-10-03T19:27:37+03:00 210 2

Съвеста ми ще говори 🇧🇬

Туп туп туп. Тихо! Съвеста ми ще говори. Ти мълчи ... тя шепни. Ето почва се. Сега
отново ще ме обвини. Повярвай има за какво. Направих грешки, бях луда, бях дива.
Не ми вярваш? Никой не ми вярва, че ти ли? Така си го направих самичка.
Лъгах, и бях излъгана. Мамих и бях измамена. Взимах, но не давах ...

nara

Prosa

2004-09-30T23:15:59+03:00 238 8

Празна душа 🇧🇬

Нелепите чувства ще трябва да спра,а как да живея и как да умра без любов. Често пъти,човек върви по пътя на живота и стига кръстопът.На табелката "стоп"се спира и си дава една груба равносметка за извървяното досега.Нали трябва да реши по-нататък на къде.А ако му е тъмно в душата,въпреки,че както к ...

pateto

Prosa

2004-09-29T19:39:27+03:00 205 2

Меланхолия 🇧🇬

Меланхолия
Беше студен късен следобед. Тъкмо се бях завърнал и стоях на дивана, отпуснал се напълно. На вратата неочаквано се почука. Звукът разряза платното тишина, което почти напълно ме бе покрило. Беше тя. Не я бях виждал толкова отдавна...
- Здравей - започна с типичния за нея бавен и лъхащ хла ...

Stone

Prosa

2004-09-29T19:35:17+03:00 178 10

Време разделно 🇧🇬

Не ме е страх от раздялата.Страх ме е от времто,което няма да успее да излекува раненото ми сърце,а само ще изтрие спомена за следите от чужди устни по тялото ми...
Черния Сааб летеше с бястна скорост.Косите и подмятани игриво от вятъра се разпиляваха непослушно във всички посоки.Погледът и следеше ...

_FioNa_

Prosa

2004-09-29T10:53:28+03:00 213

Нощницата 🇧🇬

НОЩНИЦАТА
Ясен пристигна в санаториума в ранния следобед на горещ юлски ден. Идваше за първи път, не познаваше обстановката и нямаше претенции относно настаняването. Затова момичето на рецепцията го изпрати по своя преценка при някакъв негов съгражданин на приблизително същата възраст. Беше му споме ...

Svetozar

Prosa

2004-09-26T13:27:06+03:00 177

Фрагмент 🇧🇬

Когато затвори очи усети парещо докосване по кожата си.Две горещи устни се впиха върху очертанията на рамото й. Веднага разбра-това беше той!Беше се върнал по-рано и успял вече да освежи стройното си тяло.Това леко докосванв говореше само по себе си.Той не искаше да я буди.Мислеше си ,че спи.След то ...

Elyon

Prosa

2004-09-24T13:49:28+03:00 178 2

Приказка 🇧🇬

И да дишаш с цвят на перла,и да говориш с лъчите на слънцето,и да гледаш с дъха на сърцето,кажи ми лесно ли ще ти е да преглътнеш една сълза?А като толкова си обичал,лесно ли ще ти е да хвърлиш подарената роза,да намразиш лъчите на деня,да убиеш любовта?Ще преглътнеш ли болката на ободената устна,ще ...

jue

Prosa

2004-09-21T09:59:46+03:00 252 2

24 часа 🇧🇬

Тъмно. И тихо. Нощ, осветявана само от бледото сияние на луната.
Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
* * *
12.00
Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Дн ...

Далия

Prosa

2004-09-17T09:05:56+03:00 1.2K 58

Ангел и Ана 🇧🇬

Ангел и Ана
Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
Велко се замисли. Не искаше да гони малчуганите, но искаше и тишина. А той знаеше само един начин да ги укроти. Пови ...

cheshire_cat

Prosa

2004-09-16T16:57:18+03:00 191 2

Полет до Амстердам (действителен случай) 🇧🇬

Това ми се случи малко преди да навърша 15. Бяхме отишли с майка ми до Бургас за един месец да видим баща ми как е. Тогава, както и досега той работи в гражданска авиация. Преди това работеше в транспортната авиация. Като малък много често ходех с него на работа да ми показва машините. Сага пак иска ...

lord_vader

Prosa

2004-09-16T01:28:51+03:00 273 4

* * * 🇧🇬

Ще ти разкажа приказка. За Нея. Която обичала и мразела живота. Обичала го, защото само в този живот можела да види красотата на истинските неща. А го мразела, защото за един миг същите тези неща изглеждали нереални, далечни и Тя изпитвала страх, че ще ги изгуби. Тя мразела страха, но понякога попад ...

Далия

Prosa

2004-09-14T08:46:24+03:00 336 8

Споделено 🇧🇬

Болно ми е... Толкова ми е болно, че ми иде да вия. Като
\'вук". Хем ми е болно, хем ме е яд на мене си, че съм такъв олигоф. Защо се ядосвам за глупости да ме пита човек... Знам, че няма да ми помогнеш, ама ще ти разкажа - да ми олекне. Ти ако искаш, не ме слушай...
Та, така... Ожени се дъщерята. Т ...

osi4kata

Prosa

2004-09-14T02:29:16+03:00 229

Усмивката на Ангела 🇧🇬

Усмивката на Ангела
1
Странна тишина беше омагьосала града.Привидно животът кипеше ,но всъщност бе толкова тихо и мрачно в този прекрасен юлски ден.Слънцето изгаряше нежно лицата на минувачите,които сякаш не му обръщаха вниманиеи вървяха залисани от проблеми.Изведнъж ТО сякаш изчезна.Задуха хладен в ...

casablanca

Prosa

2004-09-13T23:46:24+03:00 469 10

Златният медальон-1 🇧🇬

Древни писания разказват за четирима могъщи войни-стихии:Земята и Водата,
Огънят,Въздухът,Зимата.Те имали могъщ и силен враг-Мрака.Мракът погубвал всичко хубаво и добро,и така набирал сили ,за да създава своите зли създания.
Векове наред Мракът и Стихиите се били и доброто останало що годе не накърн ...

kildi

Prosa

2004-09-11T10:57:51+03:00 140

Интернетска история 🇧🇬

ИНТЕРНЕТСКА ИСТОРИЯ
Компютърът изпука ревматично и върху екрана на монитора се заизреждаха встъпителните надписи на операционната система. Накрая иконките се подредиха като числа в матрица. Почти веднага след това прозвуча мажорен китарен акорд.
“Я, някой ми е писал” – помисли си Елена и кликна върх ...

Svetozar

Prosa

2004-09-10T09:17:49+03:00 386 4

ЛЮБОВНО ПИСМО 🇧🇬

Здравей ЛЮБОВ МОЯ. Дните ми без теб са тъжни и пълни с горчиви сълзи. Дори и слънчевият ден е мрачен, дори и бялото е черно в моите очи, защото в сърцето ми боли, има празнина, която скърби. Мисълта, че те няма, че си с друга изгаря моето сърце и капят ли капят сълзи по тъжното лице. Дори сред хора ...

snow__queen

Prosa

2004-09-07T18:17:26+03:00 563 6

Виолетовият залез 🇧🇬

Последните лъчи на виолетовото слънце вече се скриваха зад планината, когато тя започна да звъни отново. Знаех, че е тя, дори без да поглеждам към телефона. Нямаше кой друг да ме търси по това време: нито бе сутрин, за да съм нужен на някого като кошче за душевни отпадъци, нито бе нощ, за д ме канят ...

Wizard

Prosa

2004-09-05T11:27:25+03:00 262 10

Дамски гамбит 🇧🇬

ДАМСКИ ГАМБИТ
Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Когато печелим, не знаем какво губим; когато губим, не знаем какво печелим.” Сл ...

Svetozar

Prosa

2004-09-05T09:06:21+03:00 378

* * * 🇧🇬

Здравей.
Днес е неделя.
Не знам кога ще получиш това, защото не знам дали ще ти го изпратя, защото не знам дали ще ти го изпратя някога, защото не знам дали ще искам да го прочетеш, защото не знам дали ти ще поискаш да го прочетеш, защото знаеш, че те обичам. И за какво да ти пиша освен за това, че ...

Shmoksy

Prosa

2004-09-04T23:57:45+03:00 248 4

Влак (еротичен разказ) 🇧🇬

Момчето се качи във влака в крайно отегчено настроение,беше сложило слушалките на уолкмена си и искаше само да се настани в някое празно купе и да си слуша музика и да си мисли за това ,което щеше да го чака когато влака щеше да спре на гарата.
За негово съжаление нямаше много празни купета и се нал ...

Dakel

Prosa

2004-09-03T22:04:33+03:00 666 2

Светът на Бинчето 4, 5 🇧🇬

Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.
Лицет ...

osi4kata

Prosa

2004-09-02T20:10:30+03:00 233 8

Копринени спомени 🇧🇬

Утрото настъпи постепенно, разпъна победоносно бледорозовото си знаме. Слънцето се появи от изток, отначало се озърташе плахо, но като забеляза, че хоризонта е чист – засия усмихнато. Градът се пробуждаше...
През нощта беше паднал дъжд. Въздухът, пречистен и влажен, носеше дъха на скъп омекотител за ...

osi4kata

Prosa

2004-09-02T13:55:32+03:00 205

Явурип 🇧🇬

ЯВУРИП
Отдавна
в зората на чието и да е съществуване
звучеше една песничка.
Песента на Явурип. ...

vasilena

Prosa

2004-08-30T15:56:34+03:00 174

Светът на Бинчето - 1, 2 ,3, 🇧🇬

Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.
Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя м ...

osi4kata

Prosa

2004-08-26T09:23:39+03:00 301 14

Колко е часът? 🇧🇬

Ще се изсипе дъжд. Чувствам го. Първо се смрачава, въздухът някак боцка, а след това идват капките. Първите са най-тежки.
Имат формата на круша. Докосват земята, разлюляват я. От моя прозорец дъждовните дни изглеждат сивозеленикави. Стъклата се запотяват. После гледката помътнява, докато съвсем изче ...

Tiranozavar

Prosa

2004-08-25T12:02:44+03:00 229 6

Как се гони вятъра? 🇧🇬

Хукнах през глава.........за да гоня вятъра, препускам лудо, искам да го докосна поне за миг, да усетя хладния нежен полъх .....Как се гони вятъра???? Някой ще ми каже ли?? Как се бяга след дъха на сезоните? Питах и ми отговориха :
- За да докоснеш вятъра трябва да тръгнеш по пътя на истината, да от ...

sisi_hat

Prosa

2004-08-20T10:27:28+03:00 212 4

Валеше дъжд... 🇧🇬

Валеше дъжд.Капките падаха с трудно долавящ се от ухото трясък.Стъклото се запоти.Дърветата шептяха от другата му страна.
Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачн ...

Loner

Prosa

2004-08-12T15:19:29+03:00 267 8

Няма значение 🇧🇬

Банята вече не ми изглежда толкова бяла... Стените й са някак потъмнели и като че ли по-сближени от друг път. Чак сега забелязвам паяжините по кухите й ъгли. Ето онзи паяк там май слиза към мен. Осемте му очета пробляскват в сумрака, а крачетата му се мяткат насам - натам. Ха! Той май ми се заканва, ...

Ne_VrMind

Prosa

2004-08-11T21:00:11+03:00 460 4

На раздяла 🇧🇬

Беше тъмно. Улицата бе осветена единствено от няколко улични лампи. Небето сякаш всеки момент щеше да се стовари върху земята. Сенките на дърветата се бяха надвесили като призрачни фигури, чакащи своята жертва. Пустота и студ...
В далечината се виждаше малка къща. Изглежда че някой все още не бе усп ...

BeBeTo

Prosa

2004-08-07T14:08:35+03:00 364 4

КЛАДА 🇧🇬

КЛАДА
Пламъци.Зной.Не усещаш нищо друго, освен нежното и болезнено галене на огнените езици. Всичко гори.Чувства,спомени,илюзии,реалността бавно изгаря на клада.Не чувстваш нищо.Не искаш това да спира.Пламъците бавно те превземат.Усещаш ги.Безмилостно изгарят всичко, до което се докоснат.Огънят е на ...

Рени

Prosa

2004-08-02T16:53:24+03:00 281 6

Прегърни ме 🇧🇬

Колко сила имат моите думи? Колко болка могат да причинят те? Ще погубят ли мен сега? Как ще простя тожа че така нараних нея любовтта? Каде отиде силата?
Страх ме е, че направих най-голямата грешка, че дори за миг забравих ,че любовтта черпи сили от слабостта ,а омразата ,тя черпи сили от нея най-си ...

sethhhh

Prosa

2004-07-30T12:17:04+03:00 308

Сънувам твоите нощи 🇧🇬

Сънувам те,сутрин когато ставаш,небръснат,рошав и толкова мъжествен.Сънувам те облян от силното сутришно слънце и ми се струва,че ти си синът на пролетта - така свеж и разцъфтяващ като розова пъпка.
Сънят ми те рисува с всички цветове на дъгата - ти се пъстър, многоцветен, разнообразен,преливащ от р ...

prelestnata

Prosa

2004-07-30T04:44:29+03:00 279 4

Ловецът на спомени 🇧🇬

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка”) - 7
Магьосникът се появи изневиделица и я стресна, въпреки че очакваше появата му. До един момент в разхвърляната й стая нямаше никой, а след миг вече помещението се изпълни със сухия шум от веещото се на плащите му наметало, което се носеше като че ли самостояте ...

Wizard

Prosa

2004-07-17T00:26:11+03:00 252 2

Врати 🇧🇬

“Има неща познати и неща непознати. Между тях са вратите” – Джим Морисън
Той вървеше по тъмния коридор с мек килим с различни шарки. Те като че бяха живи. Променяха се понякога толкова бързо, че нямяше как да забележиш движението. Създаваха илюзия за статичност. Стените се сливаха и се отдръпваха. С ...

Keri

Prosa

2004-07-15T18:34:07+03:00 220