Краят на седмицата отново дойде..
Гледам те пак усмихнат, щастлив..
След няколко часа ти ще заминеш,
далече от мен в чужди прегръдки..
А аз ще остана отново самаq ...
Сънувам пак очите ти красиви
и твоят глас събужда ме с усмивка,
но в утрото отново съм сама
и студ нахлува в моята душа...
Защо до мен не си в деня? ...
КИЛОМЕТРИ СЕГА НИ ДЕЛЯТ,
НО ГЛАСЪТ ТИ ПО ЖИЦАТА МЕ СГРЯВА...
..КОЛКО ПЪТ ИЗВЪРВЯХМЕ СЪС ТЕБЕ ДО ДНЕС,
КОЛКО СЪЛЗИ ИЗПЛАКАХ НА ТВОЕТО РАМО?..
НО ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ, ВРЕМЕТО МИНАВА, ...
Годините минават със сезоните,
разделят ни все повече във времето...
И спомена за тебе избледнява,
отдалечава ни в пространството.
Защо така се разделихме ? ...
