Очите – те са огледало на душата,
а моите – като опушени стъкла –
сега не разпознават светлината,
помръкнали потъват в самота.
През дългият ни път денят е слънце, ...
Подхлъзвах се бавно, противно на скуката,
исках, забравях - противно на мъката,
със мазохизъм в насмешка останал,
като сълза се стремях да не падна.
В пламъка бърках - неуко разравях - ...
