Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
20.6K результатов
Backstreet boys-Incomplete/Осакатен/
🇧🇬
Празни пространства ме изпълват с пустота.
Обкръжават ме безразлични лица,
няма къде, при кого, да отида.
Не мога да намеря спокойствие, ако ти не си до мен!
Къде да отида- никой не се интересува от мен. ...
Акваланг - По-ярко от слънцето
Никога преди не съм разбирал,
никога не съм знаел какво е любовта.
С разбито сърце и натежало съзнание-
какво чувство само. ...
Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчи ...
Безразлично Безразлично вече ми е всичко;
безразличен вече си ми ти.
Безразлични са мечтите ни лудешки;
сърцата не туптят в едно.
Безразлични са ми твоите очи; ...
С бодлив осил от нивата на август
ще се задави лятото пресипнало
и сухото му гърло ще удави
безгрижието на смеха ни сипкав.
Ще се завърнем в кожите си бели, ...
Моите стари и верни другари -
няма ги вече в среднощния час,
няма го нежния звън на китари,
няма ги топлите чувства у нас.
Всеки си тръгна, отнесъл със себе си ...
Къде се губиш? Криеш ли се? Тъмното не е утеха! Аз те помня в мислите си, Както пазя скъпа дреха! Писах ти в пространството, Но отговор така и не получих! Може би за теб познанството Е просто преходна пътека! Посети ли нашите места, Преди да тръгнеш си завинаги? Те покрити са с мъглата На миговете б ...
Поглеждам си лицето в огледало -
суетно търся образа си мек,
но вместо поглед на момиче бяло,
от там ме гледа вече зрял човек.
Полека-лека младостта си тръгва, ...
Понякога си мисля че войниците останали по бойното поле не са под корените на пшеницата а в жерави превърнали се те. И до сега от времената стари летят и викат с тъжни гласове Когато сме печални за това ли мълчим и ние търсейки небе? Аз виждам как във предвечерно време те плуват горе в бялата мъгла ...
Първото нещо което нарисувах беше стрък трева. Трябваха ми осем години за
да го постигна....
Осем години се взирах в трепетите на десетки хиляди тревички. Събирах
уханията им. Изсмуквах енергията която излъчваха. Разговарях със
стръковете и им давах имена. Зимни, летни, звездни и човешки имена. Най- ...
Усмихвах се!
Срещах злобни хора, които нанасяха удари в сърцето ми. Правех се, че няма нищо и се усмихвах! Срещах предателството. Най-големите ми приятели забиваха нож в гърба ми. Забравях всичко и се усмихвах! Срещах злословници, които казваха какво ли не за мен. Аз ги отминавах и се усмихвах! Срещ ...
Бели спомени в черни дни, добри приятели сред врагове! Покорявам ниски върхове, погледнат от безразличните очи. Крия се от думи тежки, заключен зад безброй стоманени врати. Превивам се от болки нечовешки, откакто самотата надеждата уби!