Нощта е тъмна и вали.
Ни една звезда
не пръска капка светлина.
И вятърът не вее, не гали
голите клони ...

Селцето се пробужда. Цъфнали
дърветата искрят,червени-люляци
свещици сякаш сред градината...
Събужда се и свраката.И кряка.
По нея лае мъничкото куче. ...

Обичам те с негативизъм
и вярвам в тебе с отчаяние.
Поддържам се чрез егоизъм,
но искам твоето признание.
Аз нямам думи и идеи, ...

Да простиш значи ли да обичаш? И да обичаш значи ли да прощаваш? Сложен въпрос, на който мнозина биха могли да отговорят, но не със сърцето си. В ежедневието си човек не се замисля замисля за връзката между обичта и прошката, а напротив ... трябва. Прошката лежи на дъното на любовта. Хората казват, ...

Дъжд все вали, мъглата се стеле сред тръните
където кучета зъзнат,враните дишат пресипнало,
там, където подпрян на бастунчето
моя Дядо стигна последно.
…За да остане завинаги тука. ...

ЛАКОНИЧНО
Все по-далече достигам.
Все по-назад оставате вие.
И това ме прави спокоен.
Имам право да ви презирам. ...

Кротко вали по червените покриви.
И мирише на топла земя, кокошките мигат утихнали.
Ръси се цвят, дърветата млади и бели са
Скоро пак ще родят, като бременни булки се срамят
Пийнали дядовци към дома са повлекли галошите. ...

Влюбени ли бяхме
някога тогава?
Трябва да си спомня...
И защо сега е друго-
всичко е законно ...

Ще им протегна дланите-да ги целуват!
На прагът им ще спра за малко.
Прахът от ходилата ще изръся.
Ще ги разгледам. И ще се изплюя.
Ще им подхвърля клонче от венеца ...

Пренебрегваш ме,
приличам на стъпкано
цвете в калта.
Препъвам се,
в думи изречени, ...

По Софийските улици крача.
На люляци раният цвят
двете реки е затлачил.
Орли и лъвове по мостовете спят
като клошари в здрача… ...

Вземи лицето ми и го скрий,
за да не се покажа на света
и да се заключа в себе си.
Вземи сърцето ми и го прободи,
за да не те забравя ...

И грозното патенце става на лебед,
но след като малко порасне.
И след като всичко живота му отнеме
и неговата жизненост угасне,
то заспива уморено,наранено и самотно ...

Важно! Обърнете внимание.
До вчера щях да пиша за мечтите и за стремежа да ги реализирам, както аз така и вие. Но сега сменям темата. Защото нещо много по-важно зае вниманието ми.
Ще ви разкажа за училището, за моето училище.
В днешни дни училището е всичко друго, но не и място за учене! Говоря общо ...

Тя разказва нещо дълго, невъзможно, тихо – вечерня в закътана котловина. Разбирам, че е идвала по пясъка на лявото ми рамо, по уханието на олеандрите след дъжд, по леко открехнатия прозорец в понеделник. Вчера ли беше или утре?

Белите утрини
Вървя по красиви улици
и усещам белите утрини.
Не искам да бъда това, което си ти,
не искам ,защото знам как ме нарани. ...

Освободи ума си
Ти копелдако, ти си толкова тесногръд
Толкова тесногръд
Освободи ума си
Ти копелдако, ти си толкова тесногръд ...

Още един сън, който никога няма да се сбъдне
Само за да направи комплимент на тъгата ти
Още един живот, който ти отнех
Подарък, който да прибавя към твоята болка и страдание
Още една истина, която никога няма да повярваш ...

Липсваш ми!
Ако бях музикант, може би щях да напиша една тъжно-красива мелодия за нашата неизживяна любов. Една мелодия - незавършена, без последните ноти в тетрадката на музиканта: най-важните звуци и в нашата любов липсваха: две ноти: обичам те.
Ако бях художник, щях да нарисувам страшната буря, к ...

Без теб
Без теб животът няма смисъл,
без теб е скучен моя ден.
Със тебе всичко е различно,
с теб се чувствам по-добре! ...

Различен
Дали си същият,
или си различен?
Променен си,
не си човекът, който бе от мен обичан! ...

Как
Как да спреш сълзите, които напират ?
Как да съживиш любовта, която умря ?
Как да върнеш човек, който си отива,
и да не викаш дълго след него "ела.." ? ...

Ти си мой
Ти си различен, ти си единствен!
И само мой!
Ти си само за мен, само за моето сърце!
Ти принадлежиш единствено на мен ...

Върви си
Иди си, няма да се моля!
Върви, така е по добре!
Вместо да боли бешумно,
тръгвай! Съдбата те зове! ...

Обич, върни се..
Нима, когато те загубих, осъзнах,
че искам да съм с теб във твоя свят!
Нима, загубвайки те, полудях?
Жадувам страстно твоя смях! ...

Ветре ле, брате скитнико,
ти, дето всъде минаваш,
видя ли мойта майчица,
майчица, златна сенчица.
Че ми се жалба натегна ...

Небето е голямо и добро.
Окъпано от слънце, чистота и пролет.
И аз се взирам горе, виждам - в светлина
танцуват ангели и бели птици.
Те реят се, издигат, падат плавно ...

Отново вали... Малките снежинки падат върху топлото ми от сълзи лице. Красиви са. И какво от това? Изящните им причудливи форми се топят за секунди. Красотата е толкова преходна...
Отново вали. Спри! Сякаш затрупва и последния път, който води до теб, до студеното ти сърце.
Спри!!! Още една любов уми ...

Птици от изток намираха пристана,
ронеха сълзи от бял кехлибар,
плискаха сънища, бистреха истини,
будеха мъдрия скален знахар.
Тайно предаваха стройните символи ...

Бяло гълъбче съм,
кацнало
на рамото ти
в миг,
във който сенките ...

Не вдигай поглед с очи смутени,
пропити с нежност и тиха мъка!
Към мен не идвай с длани пленени
носещи тъжно сърце в разлъка.
Недей пристъпя с плаха надежда, ...

Много пъти е нужно да паднеш
и да станеш с разбита душа,
много пъти напред да погледнеш
със надежда коварна и зла.
Много пъти ти трябва да стенеш ...

Дори у нищото ще те открия
и в цялост ще те претворя,
а после с приказна магия,
чрез тебе ще се преродя!
И тъй духът ми ще живее, ...

Сълза една, частица странност,
живот забулен в самота,
измислен сън и миг безкрайност,
реликва свята - свобода!
Съдба от призрачна магия, ...

Във теб открих и блян и песен,
чрез теб познах света чудесен.
За теб сега съм само капка,
един живец, замряла тръпка,
една магия от вино черно, ...

ЗА ТЕБ...
Не ми е много ясно, дали аз полудях или нещо стана с околния сват. Дори не мога да си спомня кога стана. Дали беше изведнъж, една сутрин се събуждам и всичко е по-различно или в течение на много сутрини, малко по-малко, детайлче по детайлче. Обаче неоспорим факт е, че или аз не съм като ос ...

Пустота
Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата ...

Сини слънца във безмълвната сутрин.
Дъжд от лъчи във безкрая над мен.
Нещо някъде тихо се пуква.
Руква ден, от поет сътворен.

Искам бавно да те обричам,
когато душата си давам,
в твоя ден без свян да надничам,
нищо да не се забрави!
Искам бавно да те събличам ...

Заслушайте се в песните, в приказките, в стиховете. Колко звънливи и омайни са думите. Те са звучни, богати и изразителни. С думите можем да изкажем радост и болка, обич и омраза, възхищение и удивление - всичко, което ни заобикаля и вълнува, което е реалноста и фантазията.
Народът е казал: “Добра д ...