Shakespeare ‘Sonnet 116’ Let me not to the marriage of true minds Admit impediments. Love is not love Which alters when it alteration finds, Or bends with the remover to remove: O, no! It is an ever fixed mark, That looks on tempests and is never shaken; It is the star to every wandering bark, Whose ...

Може би ще те забравя някой ден,
тогава ти няма да си с мен!
Ще изпитвам болка и тъга,
но няма да те спра!
Аз ще остана в мрака сама, ...

Откривай ме! Тайнствена и неоткрита... По хиляди пъти на ден. Опитомявай ме! Далечна и дива... По хиляди пъти на ден. Докосвай ме! Струнна и прозрачна... По хиляди пъти на ден. Целувай ме! Страстна и отровна... По хиляди пъти на ден. Обичай ме! Нежна и твоя... По хиляди пъти на ден!

Шумните настроения на тълпите проплакват от алкохолни пари Правя се на тъгуващ по планините оправдавам позата на тишината покълнала в гърдите ми като подводен въздух....... от моите съмнения дебнат чужди огорчения За клинична почивка настроен, насълзих очите си при спомена: страдат изтръгнати небесн ...

Грубо вмешателство поради куп причини безплътен бях… Топли вълни ме обливат, теглят ме към мраморни вани, за да ме поемат неонови лампи и на формалин да завони. Помниш звука от неонова лампа, знаеш също как ми действат твоите очи. Асоциации правя не трябва да боли. Прощавай. Исках да усетим болка и ...

Всички живеем във замъци –
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.
Имаме свещи. ...

А как копнеех пак да върна всичко,
готов да давам прошка цял живот!
Една въздишка да издишам
и камъкът да падне,удърът жесток!
Да можех пак да чувам ...

Седим си с приятели на двора на тиферич, сложили сме масата, на скарата цвърчат весело кебапчета, а в чашите - искри палаво от домашната на дедо. Навсякъде зеленина. От асмите се подават натежали гроздове, събиращи сладост от слънчевите лъчи и чистия въздух. Птиците пеят весело, необезпокоявани от н ...

Понякога,така ми се искаше
да ме изпъдиш от живота си...
Да ме оставиш отвън,
на прага на сърцето си,
да залостиш здраво вратите, ...

СМЪРТТА СИ ЛЯГАШЕ
Смъртта остави своите тъмни очила
на нощното шкафче.
Колко самотно нещо е смъртта.
Със своята хурка тя преде ...

"My Immortal" I\'m so tired of being here Suppressed by all my childish fears And if you have to leave I wish that you would just leave \'Cause your presence still lingers here And it won\'t leave me alone These wounds won\'t seem to heal This pain is just too real There\'s just too much that time c ...

Learning To Fly
Pink Floyd
Into the distance, a ribbon of black
Stretched to the point of no turning back
A flight of fancy on a windswept field ...

“Пустинна Роза” Стинг
Копнея за градините сред пустинята
Събуждам се отчаян
Копнея за любовта, докато времето ми изтича
Копнея за огън ...

Думите ми решетки са.
Блъскам се в тях, окована отдавна.
Краката ми плочи са –
Паметници на бягство желано.
Очите ми закърняха. ...

Тичам задъхана по малките стълби, задъхана спирам пред твоя прозорец, ти мое малко дете стоиш тихо в кошетката и плахо поглеждаш към мен. Позна ли ме ? - ти не ме помниш, пеленаче оставих те аз. Сега тихо стоиш, следиш моя поглед, за теб непознат и непозната съм аз. Може би трепна сърцето ти малко, ...

Седиме с теб двамата и пием си бирата, седим и аз те държа за ръка. Усмихнат наивно, вярвам, че заедно имаме бъдеще и радост със тебе ме свързва, а не дели ни тъга. Поглеждаш към мене и виждам в очите ти как мъничко пламъче отвътре играй, усмихнат наивно аз мисля че ти си щастлива, но усещам в сърце ...

Не искам да остана в България, защото:
1.Мразя това,че българите са се озлобили до крен предел
2.Мразя, когато някой си купи хубава кола за 150 000лв. и всички започнат да говорят, че този човек е от "подземния свят"
3.Не искам да остана в България, защото знам, че едва ли ще се реализирам тук, с ка ...

Една граница,наречена разстояние, каква болка,колко разочарование? Когато я преминеш, усещаш наслада, а връщайки се,пак като в клада. Някак си тъжен,безличен е този ден, а утре може би ще бъде променен? Тръпнеш ли за утрото?Тръпнеш ли за нощта? Тръпнеш ли, когато те милвам и галя? Тръпнеш ли, когато ...

Очи изгарящи.
Очи прекрасни.
Далечни...
Близки...
Много страстни... ...

Първа част
Понякога Джудит Алекзандър се чувстваше като двама души.Това се случваше най-вече сутрин, когато приготвяше закуската.Тя вършеше това със съвършенна методичност, затопляше двата кроасана на Виктор във фурната, а после ги завиваше в салфетка, за да бъдат такива, каквито той ги харесва-не г ...

Пътят към Ада
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 4)
Пътят беше безкраен. Хипнотизиращата прекъсната осова линия сочеше към хоризонта едва ли не обвинително. В далечината дългите бели тирета постепенно се скъсяваха и се превръщаха в точки, така че имах усещането, че се разхождам по огромна радиогр ...

Върволицата от луксозни автомобили, която се движеше в посока Джеймисън Вали, бе повече от внушителна - всъщност бе направо впечатляваща. Стотици хиляди лимузини - от древни линкълни, по формата на които личеше, че все още са оборудвани с архаични електродвигатели, до свръхмодерни джезабели с мюонна ...

Вижте на какво се натъкнах случайно докато "сърфирах" из мрежата. Мястото, където го срещнах няма да го коментирам, за да не правя реклама, пък и не си заслужава. Ние не можахме да запазим спокойствие при такава необоснована глупава рецензия в журналистически стил, и реагирахме.
"Пример за аматьорск ...

Когато истините ни напускат, си стягат тайничко багажа. (Сега ще ви разкажа!) Докато гледаш телевизия във хола, отмъкват сгънатата вяра от рафта в гардероба, дузина спомени в торбичка за из път и мъничката радост - от кръв и плът, забравена на пода между две трохи от хляба ти,замесен със монетени па ...

На Ю. Бавно в дните ми сини се прокрадна, на нощите черни ключа открадна. И непоканен в сърцето ми влизаш, без да почукаш,без да попиташ. Лягаш.Коси в косите се вият. Целуваш ме.Устни устните пият. Докосваш ме.Пръсти в пръсти се вплитат. Искам те!Тяло тялото покрива. Зората сутрин до тебе ме буди. Т ...

Мътно вглъбяване, затиснато от чувствително затъпяване. Неподдържана цялост преследва първично задоволство. Уловени в последователна обработка, с приравнителна цел, умираме кротко със заледена усмивка, разпръскваща спомени. Спомени за отиващото си минало, в което започнахме малко по-бурно. И отново ...

Реалният факт се превръща в субстрат, храна за всички нещастници, от която черпят сили себе си да бранят и другите от нужда да петнят. Идва период, в който всичко се забравя, битките излизат мъничка шега, а аз доброволно навлизам в редовете на еснафската среда… Смисъл търсим, в което ни е дадено, в ...

Подвигът на априлци - моя гордост и вдъхновение
Често казвам на приятелите си: откажеш ли се от истинските човешки ценности и стремежи, тогава губиш всичко, губиш себе си, продължиш ли напред без надежда и мечти, резултатът е същия, но даваш ли от себе си вяра, тогава със сигурност не можеш да се от ...

Духът пред тялото се врича
да се вглъби в усамотение.
Съзнанието от всичко земно се отрича,
дирейки духовно просветление.

Изгубих се във тъмното
На нощ безлунна.
Вървя и блъскам се
В невидими прегради
От спомени и думи. ...

Читателю, това не е есе. Това е по скоро размисъл-критика, която има силен политически елемент. Ако това не ти харесва недей да го четеш, но ако мислиш, че рамишленията ми могат да се окажат интересни ще се радвам да го прочетеш. Нека не го обръщаме на спор в коментарите - не е това идеята.
Днес се ...

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА
Затворих вратата. Спомените зарових,
дълбоко под пластове кухи лъжи.
Вярата в тебе отдавна загубих
и вече не вярвам на мъжки сълзи. ...

Без тежки мисли.
Обичай.
Нищо, че сърцето накрая
(знаеш)
пак ще боли. ...

Поток от думи-неизречени,изказани,обречени на забрава,запомнящи се вечно...Душата ми търси утеха от болката,връща се назад във времето,за да намери онази хармония,завладяващото щастие,което се стопи сред хилядите подлости,измами,лицемерие...То изчезна заедно с отминаващите дни.Порастваме-искаме или ...