Владимир Висоцки
Аз обичам жени и проказа
всеки ден водя нова в дома
за мен и до днес се разказва,
за мойте любовни дела. ...

Погледни назад във времето.
Пребъркай старите мечти.
Безжизнено е сякаш то
за нас, и миналите дни.
Помниш ли, нощите навън? ...

Бохемски вечери... Чаши кристални...
Думи провлечени, смешно-банални.
Дамите скрито поглеждат... Дискретно.
Очите открито говорят... Директно.
Душа отпусната. Задръжки няма. ...

и, той, пищи,
и, тя, се, смее,
и, той, е, сам,
а, тя, все, още, може, да, заспи,
и, пушек, бял, ...

Отивам си!
Дори и в сънищата си да те жадувам.
Дори сърцето ми безкрайно да тъгува.
В очите ти - сълзите с болка парят.
Под стъпките ми - мостове изгарят. ...

Безсмъртна
Душата ми е скитница на кея
избягала от своята съдба ...
Измъчено се вкопчвала в нея
ръката на печалната мечта. ...

Крадешком
Потъваш бавно в тъмното
и стъпките ти само ми мълвят,
че те са ек на гръмното,
родило се от яд на този свят... ...

Невъзможност
Не, не мога в този бледнеещ свят
ярките лъчи на светофара
в един куплет от химн непят
да повторя като плочките на тротоара. ...

Плесница
Като вълна докоснала брега
и се разбила в скалите,
една плесница силно изплющя
и разтревожи тишините. ...

Вглеждане
Взирам се в дълбочината на очите ти, защото търся непознатия поглед в неповторимия миг. Вглеждам се в тях, защото диря онзи поглед, който иска да намери моя, онази усмивка, която ме озарява и онзи блясък, който ме покорява... Всеки път погледът ми се гони с краткия миг и се сблъсква с искр ...

Любовна притча
Откраднах любовта от боговете,
а боговете, както са добри
изпратиха след мен всички псета и
всички дяволи дори. ...

Няма
Няма вечност, нито Рай
всичко е преходно и има край
Няма любов, но има омраза,
която е плъзнала като зараза. ...

Как искам
Как искам, как моля да те видя пак
едничка светлина във моят мрак...
Как искам при мен да се върнеш,
да ме обичаш, да ме прегърнеш. ...

Последен път аз може би съзирам
радостта във твойте хубави очи
последен път пред тебе скривам
две тъжни,неизплакани сълзи...
Постой последен миг да те погледна ...

Герой
Добри Александров* не беше особено даровит младеж според хората. Не че беше по-глупав от другите младежи на своята възраст, не че нямаше различни таланти, напротив - свиреше и пееше добре, беше клалифициран инженер, завършил престижен университет, но когато имаш таква гениални родители като не ...

Играем с живота на вързано, значи...
Зарове... Покер... Рулетка...
Минутите бавно, безкрайно се влачат,
набъбва едната, ту другата сметка.
В ръцете умора тежи, като злато. ...

Посвещавам този разказ
на eovin_f, с която се държах
като пълен простак.
Джак Спрингфилд беше съвсем нормален човек. Пенсиониран съдия от богато семейство, той седеше в люлеещото си кресло на верандата на къщата си и съзерцаваше заснежените върхове на планината, в която се намираше малкото му имение ...

Любовта ми закъсня - ти си отиде, кога?
Играх си твърде дълго с моята съдба...
Причината - неоцених твоята искрена душа.
Самотата не мога да понеса, къде е страстта?
Времето минава, още живея... и осъзнавам - ...

Аз искам ти да си щастлива,
Забравила студа и самотата.
Трогателна, дори свенлива,
Ефирна фея във гората.
Обожествявана фурия, ...

Края на гората
Пелтеча. А ти ме гледаш. Търсиш грешки. Ето една - аз съм пред теб. Не говориш. Това е за простите. Ти си нищо без себе си, или поне така си мислиш. Групата е в теб. Имаш воля да не заспиш,но нямаш да се събудиш. Не заспивай! Искаш всичко и сигурно ще го получиш. Искаш го от друг, не ...

Ако можела бих с думи да изкажа,
какво ми казват твоите очи,
когато се опитам болката си да ти кажа-
сякаш казват "замълчи"!
Вървях и стъпките им следвах- ...

Последните хора
Планетата беше изключително красива. Всъщност доста приличаше на Земята преди техническата революция - имаше много зеленина, вековни гори, чисти реки и прелестни планини. Слънцето беше по-студено от земното, но планетата беше по-близо и получаваше необходимото количество слънчева рад ...

Творение
Когато те създавах се уплаших
от теб творение на моя кротък блян
и всеки порив в мене сплаших
като венец на пода разпилян. ...

Колко малко трябва за да помечтая...
Две думи са ми нужни само!
Неканен жест на нечии ръце,
една прегръдка с топло рамо,
една усмивка в сияещо лице. ...

Далече си...
Красива,
страстна,
мила,
с очи - бездънни езера. ...

Не си умряла ти, умря душата ми
На тебе дом направи ти пръстта -
земята се отвори и в недрата й,
почива тялото ти в хлад и тишина
Не си умряла ти - умря душата ми ...

Монолог на Зумбюла циганката
хумористичен памфлет
Сийдъ си аз сига тука и чаакъм дъ мини некой ъ му гледъм на ръкъ, ама то пущините неска секаш съ изчезнале от зимЪтъ. Мъжети мое на мач на Лескито а съ, мъ де съ скриа женорята, госпуд дъ ги убий дъно...
Къ дъ ида сига до афтеката, дъ земъ панферси з ...

Днес пак животът тече както вчера.
Радости, болка, далечни мечти...
Всичко е пак така, само че вчера
беше и ти!
До мене те няма. Остана далече ...

Сега е същото време както преди!
Пролет!И слънце,и много цветя!
Животът ми не се и промени-
отново е същата за мен песента,
която пее вятърът..и ти я чуващ,нали? ...

Непрежалимо
Ръцете ми те галеха и искам
отново да те милват и сега.
Не мога да престана да потискам
нестихващата в мен тъга. ...

Луната искри сега,пълна и чиста!
огрява земята със бледи лъчи!
Сега по света летят купища мисли,
но луната искри,луната искри...
Вече заспали са нашите близки, ...

На този свят има само две
безкрайни неща - вселената
и хорската глупост, като
първото все още не е доказано.
Алберт Айнщайн ...

Снежно късче
Как очаквах този зимен дъжд,
покрил косите ми със снежно наметало,
в който ти си оня снежен мъж,
сгрял тялото ми с топло одеало! ...

Летен дъжд
Потрепва тихо с този летен дъжд
в сърцето ми претръпналата рана
и чувам само все един и същ
сподавен вик от недалечна врана. ...

Зная, че боли и ти е тежко.
Ще премине вярвай ми дете.
Болката е силна, но човешка,
и така ще бъде векове.
Имал съм Любови и раздели. ...

Солени сълзи
Морето се пени в очите ми,
а вълните пренасят солени сълзи.
Отливът е отмъкнал мечтите ми
и по бузата капка пълзи. ...

Приказка
Нима не може тъжно да вали
В очите ми настъпила е суша,
дори забравих как е да боли-
душата ми увлечена те слуша. ...

Потърси я...
Есен красива. Палитратра в кафяво и жълто...
Листа.
Очите пресъхват. С мъка преглъщаш...
Тъга. ...

Невъзможната любов
Джо беше нормален човек, беше директор на хидропонната ферма "Северно сияние", която се намираше, както е съвсем логично да се предположи, на северния полюс. Той беше решил да прекара отпуската си в Париж, защото по това време властваше мнението, че "Само в древните градове в умер ...