Предаден си от уж верен приятел.
Обидата преглъщаш с горчиво кафе
и сам решаваш да си нападател.
Не трябва другия да е добре, щом на тебе ти е зле.
Замисляш хиляда мръсотии. ...

Няколко думи...само няколко думи.
И вече нямаш почва под краката си.
Разбираш, че сгрешил си.
Но късно е.
И извинението е даже безпредметно. ...

Ангел беше, бях сигурна,
след последната буря беше останал,
не искаше нищо
просто стоеше си
и по перата му бели ...

Полулегнала, заръмжала,
любовта ми за скок се приготви,
стисна пръсти до бяло,
изскубна последните котви.
С опашка по пода потропа, ...

Разрови се в огнището на нашата любов с голи ръце... Хайде,разрови и нямери ми въглени живи от нашата любов. Стъпи в Жарта от чувства, внимавай,сърцето си пази, и виж пламъци там дали има или дим до небесата се разнася и пепел останала е само!!! Промъкни се в съня ми и ми разкрий любовтта си, после ...

СЪН Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”, настава нощ, и като нож е всеки пръст на ръката ти стоманено корава. На кръстопътя на съня ми кръст забива и тунел в скалата на гърдите прокопава, търсейки ядро от гневен плисък – лава. Вън клоните мълчат в страха си съучастни, разделени от луна безропотно дебе ...

Ще взривя ябълката на раздора само да я разбера къде расте, ще инжектирам в тялото си противоотрова, за да не успее и моята душа с гняв да натрови. Искам да убия страха, обвил с черни пръсти моето сърце на прах нека в миг той се превърне и да живея в сигурност,без съмнения! Желая теб да преоткрия! В ...

Това стихотворение не е мое. То е на чичо ми,
поетът Атанас Митев. Публикувам го в негова памет
за да могат младите автори да се докоснат и до малко
известна поезия от далечното минало, която не присъства
в интернет. (1952г.) ...

Дъждът се изсипа като из ведро.
После спря така бързо, както и дойде,
и се усмихна лятно слънце.
Въздухът стана свеж и приятен.
Подканва те да излезеш навън. ...

Ела в покоите ми принце мой,
ела при мен - аз искам да съм твоя.
Ще забравя за честта си тази нощ -
вземи ме, отведи ме в рая.
Разкъсай дрехите ми с дива страст, ...

На Светослав Иванов
повява ...
по алеите вихрушки се въртят
прогърмя
и нечакано ...

На моите Светлини
във няколко куплета...
Дано ме помнят някой ден,
когато пепелта отлита
с изгрев на поредния им ден. ...

Защо трябва да говоря,
Да обяснявам,да умолявам?
Не съществува ли едно движение,
Което да казва всичко?
Има! ...

Ритъмът те хваща,
завладява,
обладава.
Нека тръгваме!
Изгревът иде, ...

Дъх ... поглед ... вкус
Чувство ... усещане ... желание
Нужда ... страст ... енергия
Доверие ... приятелство ... любов
Погледни ... усети ... разбери ...

/на златната рибка/ Искрено се помолих за здраве и ти ми го изпрати. Искрено си пожелах приятел и ти ми го подари. Дори още трима си имам, друго в сърцето си нямам и на раменете не нося. 14.11

В двора, до навеса гръб опряла виши снага старата черница. Слушам до забрава, онемяла как шуми и листи сгъва - чудна хубавица. В стари векове, отдавна било пеела, "вървяла" тук и воденица. Черпила във времена усилни от мощта на старата черница. Днес, разклонена на две листва клони над стрехата и зак ...

по Никола Гигов Защо погалих с длан тревите - да ме опари бащина поръка? Или пък мамин поздрав - билка - горчива спотаена мъка. Платинени коси развявам, прегръщам стръка със душата и чувствам, че се олюлявам - едва държат ме днес краката. Едва ли на живот съм сит, но спомням си - родопски сняг, а пъ ...

Звънят камбанките...
затишие пред буря,
по улиците гонят се листа,
човешки вопъл неугаснал
прелитa ниско над прахта. ...

Прибирам се от тренировка. Беше тежко, уморена съм. С нетърпение очаквам да вляза отново в банята. Под водата. В чистите капки, които да попивам с кожата на тялото си. Искам да потъна в нейния кристален свят. Пред безистена съм вече. Ровя за ключовете от пощенската кутия. Намирам цялата връзка. Прем ...

Есенните листа закапаха по влажната улица. Вятъра пригласяше на стичащата се в канавката вода и галеше с ледени ласки оголените дървета. Сивото небе , намусено от дъждовните облаци стенеше , а дъждът поеше земята . Суха , тя усещаше нечий стъпки да отекват в тишината . Той вървеше потънал в размисли ...

Капките дъжд падат към жадната земя в сноп от хиляди слънчеви лъчи. Нежната музика, която извличат от сухата пръст се превръща в благоухание на разцъфнало цвете. Тревата измита от гальовните ръце на падащата вода шумоли в приспивна песен, разпръскваща мириса си в полето. Спокойна красота, докосваща ...

В угасващия пламък на мойте свещи,
в жестоката прегръдка на любовта,
тъгата по напразно пропилените срещи
в танц греховен с тъмнината на нощта.
В илюзията на малката принцеса, ...

1.В живота си на заден план ме постави-
дали въобще ти е пукало за мен?
Затвори вратата и вече ме забрави-
отдавна ли чакаше този ден?
2.Лъжец си и ти го признавам ...

Нима не знаеш-перфектни хора няма
всички сме просто прах и дим.
Животът ти е огромна,приказна измама,
душата ти погребана под тоновете грим.
Карнавал на суетата,клоуни без сърца ...

Лицата са само рисунки от пламък,
изящна украса вдълбана във камък.
Ирландският вятър пламъкът брули,
но виждал е камъкът толкова бури.
И в белег прелива една светлосянка ...

Сияние златно
> лицето залива.
> В очите ти детски
> луната заспива.
> ...

Не е узряла тази есен!
Птиците не бързат...
Небето пак се е унесло
в мисли непристъпни.
Не е поплакал този кестен! ...

Една любов-отронена сълза.
Една история-несбъдната мечта.
Пристан намирам в познати лица.
Слънчеви спомени бродят в нощта.
Нощни надежди във чисти сълзи ...

Като спомен ти стоиш пред мен
Спомен за отминал летен ден
В твоите очи събран
Сякаш нежен морски блян
Дали бе сън ? ...

Изпратих залеза.
В огненото му кълбо
догаря спомена от деня.

Лежа
и погледа ми
залепва мислите
на тавана
като прилепи ...