daik
211 резултата
Към залива
Върху римската бойна галера гордостта на имперския флот, вее се флага на страшна химера -да отвоюва поредния роб! Вече греблата са в длани корави, ритъмни тъпани вече гърмят, войните стискат стоманата здраво, мисли студени към боя вървят. Сам, отстрани седи ветерана, умислено гордо поглажда брада, п ...
113
Под ябълката
Под ябълката през септември седи на сянка лятото и се усмихва. Едно червейче търси сърцето му, намира го и на топло притихва. Чувам го! С по едно топло око плодовете гледат слънцето и плачат. Сълзите им стигат бреговете на реката,прекръстват се и скачат. Вятърът вие на умряло -далече подхвърля паяжи ...
96
2
Неизречени думи
Кристални късчета небе почукаха по твойта стряха. Поиска вятър да ги спре по-силни те от него бяха… Побягнаха на юг уплашените птици улуците крещяха със чинелен джаз, а вън да им отвориш в суматохата от звуци очакваха те думи неизречени на глас. Те чакаха, натискайки звънеца настойчиво, и страдаха, ...
165
4
Завръщането ти
Завръщането ти представям си така: На спирката на шумен кръстопът тролеят спира, аз подавам ти ръка и светофарите ни сторват път. Сто славея във този миг ще пеят (по моята покана долетели), ще си изгуби жиците тролеят, камбаните на “Невски” ще са полудели, и кестените ще се смеят, със цветове неземн ...
164
4
Жерави ( Расул Гамзатов)
Понякога си мисля че войниците останали по бойното поле не са под корените на пшеницата а в жерави превърнали се те. И до сега от времената стари летят и викат с тъжни гласове Когато сме печални за това ли мълчим и ние търсейки небе? Аз виждам как във предвечерно време те плуват горе в бялата мъгла ...
146
4
Превеждам
Превеждам. Сега съм другаде. Не ме закачай! Отдолу Нева ледовете влачи а жълт, като невен, отгоре един прозорец плаче. Един прозорец комунален, под който крачи неуморимия “квартален”. С купон е даже тъмнината и всичко толкова е общо, че даже самотата е всеобща. Превеждам. Сега съм другаде. Не ме зак ...
112
Натъжаващо
За лятото скърби, когато есента очакваш. за сухите върби изпили слънцето до капка, за пясък, който стъпките изтрива от сушата на вятъра изпръхнал, за залив,който нежността прикрива -страстта на бурите прегърнал. За цвете уморило се да вика със аромата си пчелите, за отлетялата авлига, за резедата на ...
152
8
ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
Когато дъждовете уморени от старостта си побелеят, Когато облаците изтощени последната сълза излеят, Когато и водата бърза учудено по пътя спре, Когато думата замръзне преди до друг да се допре, Когато погледа увисне в студен последен сън, Когато гарванчето писне, самотно някъде навън Когато...
125
8
Предобед (“Не сме такива” –Чудомир)
Вятърът който е “загоритава”, стърже със телена четка вчеращноизсъхналата трева. До него бърборивата съседка пресъхваща от бряг до бряг река одумва всеки камък и скала. Ръбат бил този, онзи в глина, а плоският така подскачал досущ от шоу балерина и даже раците със аморал закачал. Тя даже и върбата н ...
104
Игричка
Съдбата все играе безкрайната игричка, какво ще стане знае със всекиго... и всичко. За миг събира двама, а после прави вечност с комедии и драма, с престорена човечност. Усмихва ни се мило, с раздяла ни удари и трябва много сила това да се забрави. Но червейче в душата се смее иронично, в очите на с ...
130
6
Видях ловците!
Видях ловците! Без гости от града., -в ръката пушката, на рамото торбите, през синори къпинови вървят. Самотен изстрел за разтуха бразда отваря в спечената тишина и капки кръв отекват глухо във шипката –не криеща сърна… Сено в хранилките щом сложат, в полузабравен ритуал, небето свъсено ще разтревож ...
157
10
На теб
Таз вечер почукай,почукай и след моето “влез” отвори, приседни ето тук, ето тук и своята мъка със мен сподели. Път ли изгуби и търсиш наслука слънчеви зайчета в прашните дни, или без повод дошла си ,от скука , просто защото сме двама сами. Моля те само почукай!Почукай, но омагьосано мрака мълчи. Как ...
219
6
От есента е …
Буден бе квартала и отвън се чуваха звуците почукали за подслон при нас. Някъде се смееха,някъде танцуваха, радиото шепнеше със сладникав джаз. Своите светкавици пускаха трамваите, облаци цигарени пъплеха над нас и мълчахме дълго сам сами във стаята, в този късен, хладен , полунощен час. .... Есента ...
136
6
Не отлитай!
Лястовицо, Не отлитай! Моли те едно врабче. Ето от трохата ми опитай, давам ти я от сърце. Ето локвичката чиста няма да размътя със крилце и “чирик” като мънисто ще вплета във твоето перце… Не отлитай! Не отлитай! Своето гнездо ти давам… В чуждото небе не скитай, топла зима тук ти обещавам… Не отлитай!
152
10
Хипотеза
Една вселена бавно се свива почти в ембрионална поза. Ето коленете обвива, ето цвета й е грозен… Студеното й безпространство събира разпилени клетки като скъперник със богатство от неплатени сметки! Една вселена бавно си отива, отваря точица - врата към Нищо и само глас - вълна креслива неприливно п ...
140
8
Глупава постъпка
Колко глупаво постъпих! Чувствата си споделих. Обещаното престъпих и приятелството нараних. И сега едно и също чувам, твойте думи и на сън крещя: “Ти живееш с друга, ти живееш с друга, няма да ти го простя!” Всеки ден вина се трупа, истината трябваше да премълча. “Ти живееш с друга, ти живееш с друг ...
134
10
Просто кражба
Много простичко е! Прибирам се и влизам под душа, пера си чорапите, после “Четирите сезона” слушам до като правя салатата, до като стане сухата супа и се претопли пицата доволен съм(не се преструвам), че пак ми е “пълна паницата”. После си лягам, както ми е по-плана и чак тогава виждам, че онези бан ...
135
10
Вечеря за двама
Сготви ли вечеря? Толкова съм гладен. Гладен бях и вчера, а пък бях поканен. Ех, защо отказах с тебе да опитам! Ех защо не влязох! До сега се питам. Знам, че ще е вкусно. Много се тревожиш, блюдото изкусно как да ми предложиш. Масичката скромна ти не вдигай още. Аз адреса помня, и какво че нощ е, пр ...
182
16
Към залива
Върху римската бойна галера гордостта на имперския флот, вее се флага на страшна химера -да отвоюва поредния роб! Вече греблата са в длани корави, ритъмни тъпани вече гърмят, войните стискат стоманата здраво, мисли студени към боя вървят. Сам, отстрани седи ветерана, умислено гордо поглажда брада, п ...
140
12
ВОАЙОР
Захапал съм лулата и както си седя, кой ходи по луната най-хитричко следя. Там двама са, защото това си е луна. Той мисли за леглото, а тя пък за дома. Е може и обратно той кротък домошар, а тя да иска жадно да се отдава с жар. Но за сега кротуват, държат се за ръка, май дълго ще умуват и ще стоят т ...
137
4
