joanna_vas

223 резултата

Отправена молба /Cefules&JoannaVas/

Задъхват се от впряга си конете,
препускали са дълго –
ден и нощ.
Юздите им отпускам, а ръцете
разресват бавно ...
132 4

Витална сила(Cefules&JoannaVas)

От космоса,
от земните недра,
от натрупаната сила в звуците,
от слънчевите изблици,
от бясната река, ...
110 6

Не заспивай, мелничарю

Не заспивай тази вечер, мелничарю,
витлата се превъртаха напразно
и вятъра брашното ти отнесе.
Ти нямаш вече нищо, а не знаеш ...
Пороя цялата ти мелница помете, ...
104 8

Говорещия процеп

Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчи ...
139 12

Ела

Ела,
преди да е настъпила нощта...
Ела
със тънки пръсти непривичност
на пейката ...
150 12

Не пожелавай

Не пожелавай
в измамно притежание на сила.
Мощта на тихото причастие
е буфер,
във който се разбива всеки порив, ...
132 4

Господи, прегърни ме

Господи, прегърни ме!
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...
159 16

Негледащия заднешком

В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...
87 2

Заразявам те с любов(JoannaVas&Cefules)

Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...
139 8

Този трънен венец

Този трънен венец
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...
91 6

Дланите ти като сал

Дланите ти се разтварят като сал
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...
99 4

В черупката

В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...
92

Русалка

Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси ...
123 2

Той бе камък

Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко ...
114 6

Гласът на раковината(JoannaVas&Cefules)

Създавам образа ти в Раковина,
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна ...
81 2

Просещия милост

Горящи факли по стъпалата на дома,
а дрехите разкъсани по пътя,
на просещия милост са изящни...
Обувките му светят
понеже скъсал е със миналото ...
110 8

Камъчетата във шепата ми /Cefules & Joanna vas/

- Камъчетата във шепата ми проговарят,
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига, ...
92 4

Говори ми сега

Подай ми ръка,
нека днес повървим по брега...
Мойте мидени устни трептят
и разтварят пространствата тихи
през които минава света. ...
106 6

Тази нощ /Cefules&JoannaVas/

Тази нощ можеше да бъде нашата,
no не е,
осава само песента ненаранена
на хилядите весели щурци,
които пеят под прозореца ти тихо, ...
112 8

Устните му бяха лодка

Устните му бяха като лодка,
с разкъсни
от вятъра платна ...
Целуваше водата покрай нея
забравил ...
104 8

Тя не разбираше

Тя не разбираше шума, но я болеше
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите ...
98 6

Разтворени вълни

Разтворени вълни -
пътуващи послания,
свитъци от бяла морска пяна
в която сме нагънали мечтите си,
а прилива достигнал своя бряг ...
82 4

Когато си до мен

Всичко зримо и незримо се променя
когато си до мен...
Трепти ефира
и сипе сребърен прашец над нас -
фонтан, ...
140 4

Гласът ти е божествен резонанс /Cefules&JoannaVas/

Гласът ти е божествен резонанс,
мелодия изписана
по древните останки на съдовете
в храма.
Дълбаеш с устни сребърните ноти, ...
95 4

Благословена нека е

Благословена нека е Душата ти,
а ти си ангелче, разтворило криле
над бездната,
над всички светове,
в които времето е спряло своя ход ...
140 12

Край заливът

Вълните се протягат
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян ...
107 4

Ситен летен дъж

Ситен летен дъжд
изсипал се по раменете ми солени -
присъствие, достигащо сърцето
в разтворения пред очите хоризонт.
А мисълта е кораб преминаващ ...
88 4

На брега

Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...
Край нея само вятърът
премина ...
101 4

Устни нестинарки /CefuleStev&JoannaVas/

А твоите устни са нестинарки,
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...
96

Не познавам

Не познавам очите си,
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...
97 4

Пред път

Джапанките,
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...
102 4

Часовете са мъниста

Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...
92 4

Шосетата

Шосетата, подобно на изплезени езици
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...
103 8

Всички пътища

Всички пътища водят натам
на където ни тегли сърцето,
а в далечното - губим се знам,
в него нищо не ни е отнето...
И понеже пътувам натам ...
117 6

Раздумна е нощта

Раздумна е нощта
под козирка безлунна.
Звездица се изтля -
понечи да се сбъдна...
Изникна светлина, ...
103

Как трепти над нас небето

На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже ...
118 10

Колко си ми липсвал

Да прибутваш бавно вятъра със длан,
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов. ...
161 6

Съградени форми /Cefules&JoannaVas/

Съградени форми сме в един невидим свят,
съградени с промисъла Божи,
съградени в търсене на истини с Любов,
съградени без материя, а с Дух,
съградени във предначертаното, ...
100 10

Съграденото в нас

Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити, ...
108 10

Тушът на мълчанието /Cefules & Joanna vas/

Тушът на мълчанието
изписва кротко миглите на словото.
През него се прецеждат вековете
преминали невидимо
и всеки трепет е премигване - ...
105 2