Дали е лудост любовта или е просто порив на сърцето? Безкрайно дълга самота и път далечен в небитието. Да страдаш винаги сама, да бъдеш вечно неразбрана, да плачеш,но незнайно до кога и да сбираш мечтата разпиляна. Със думи как да я опишеш, нима достойни думи има? Какво да кажа аз за любовта? Нима д ...

Ученическа любов
Срещнах тe aз случайно,
Но харесах те безкрайно.
Исках аз да те забравя,
Но сърцето ми не позволява! ...

Тялото е храмът на душата
Обичам силата в мен. Тази, която по кръвта ми се разлива. Тази, която кара ме да вилнея, да съм себе си...Просто истински да живея. Харесвам това блаженство на огън...Казват, че във вените ми отрова тече...Но усещането е като в рая...Живееш и знаеш кой е мига...Да бъдеш ти ...

Боли да те обичам...,
но не мога...
Сърцето пръска се без теб,
не мога...
не искам да те спирам, ...

Толкова любов съм забравиала, толкова пъти съм страдала, толкова остри думи,толкова много сълзи, толкова много мечти разпиляни, толкова много болки прелъщани... Толкова пъти отминала горда,но с болна дуща. Толкова пъти мълчала и всичко таила във себе си. Толкова мъки самотни и толкова бледни очи. Ви ...

Обичам те
Истина е! Аз те обичам!
Не се съмнявай и миг в това.
Защо ми е да ти го казвам?
Ако не вярвам в това. ...

Спи сладурче спинкаи сладко
за теб си мисли твоя батко,
сънувай сънища красиви
изпълнени със страсти диви,
целувка пращам ти сега ...

Какво е истински кураж - не е да умреш или копнееш за отмъщение или за някакъв мираж нито пък живота си да пропилееш. Кураж е да живееш, да направиш първата си стъпка, кураж - при болка да се смееш, кураж за първата целувка. Кураж - да подадеш ръка кураж - да кажеш "НЕ", кураж да победиш страха, кур ...

Сълзата се завърна...
Кристалът й горчив
пречупи болката
в мъгливо отражение...
Отмивам две очи. ...

Толкова странно,толкова уморено, чувствам ,че искрицата живот, жизненоста в мен си отиде. Само мъка. Сълзи се стичаха по бузите ми, ала спряха и сега само осиротялата ми душа страда. Болката чете се по очите ми, сърцето сякаш спряло е, тежи в гърдите ми, бавно умира от неизлечимите рани. Ах, къде от ...

Тъмно е ,а взе и да вали. Часовникът дванайсет пъти би. Пак настава мрак в моята душа, защо отново остави я сама? От погледа ми се отдалечи и искрата в сърцето завинаги заличи. Пускам роза от разтреперената си ръка, и огорчен се прибирам под светлината на безкрайната луна. Само сан остава в моята ду ...

попадам в бездна
където
всичко има вкус без мирис
където
звуците блестят на тъмно ...

Казваш, че на всичко готов си за мен.
Докажи ми го поне ден!
Защото знам, колко струва мъжката дума
и какъв е принципа - бройка и сума.
Искаш ме, но няма да ме имаш. ...

Любов е думата.
Любов.
Неземна, нежна и добра.
Тя връща ме към всичко твое,
което ти ще отнесеш. ...

И колко тъжно беше: двама
пак не сме да продължим,
и няма вече чувства на
измама с тебе да делим.
И колко малко бяхме: времето ...

Без теб
Ти бе най-добрия ми приятел.
Бе лъчезарен, истински мечтател.
А изгубих те така нелепо...
Съдбата отне те, толкова свирепо. ...

Не си спасителния пояс
услужливо спуснат ми
в мига на бурята
в море от грижи,
не съм се хванала ...

Remember, I will still be here,
As long as you hold me, in your memory
Remember, when your dreams have ended,
Time can be transcended,
Just remember me ...

Да си уникален
Познато ли ти е безкрайното еднообразие. Познати ли са ти мъките и страданията? Говоря за истинските мъки, не за болката, която остава в теб, след като те е зарязало гаджето например. Болка, която бързо зараства още с намирането на ново момче/момиче, в което да се влюбиш. Говоря за бо ...

I Want To Spend My Lifetime Loving You
Moon so bright, night so fine
Keep your heart here with mine
Life's a dream we are dreaming
Race the moon, catch the wind ...

Всяка вечер със луната плаче във нощта,
всяка вечер страда със сълзи на очи,
плаче до прозореца жена
и дори природата пред мъката мълчи.
Сърцето безмилостно страда, ...

Приятелка Единствена е тя,
изслушва мъки тревоги, лекyва тъга.
Стои си кротко и дyма не казва,
Нито те хyли нито наказва.
Чашки със радост тя ти налива ...

От струните на таз китара
мрак и самота струи
и в този мрак, незнайни,
аз и ти засрамени стоим.
Люби ме както любиш нея, ...

В ръцете си китарата държиш,
и милваш я, и тихо й мълвиш,
звуци топли от нейните струни изтръгваш,
чувства на страст и възбуда изпитваш.
Нима невъзможна е мойта молба - ...

Благословенни да сте мои спомени,
че вие сте балсам за моята душа,
когато сълзите с вик отронени
намират отзвук в мойта самота.
Когато ме спасявате от дългите ми вечери, ...

Привечер, дъждът вали, порой
болите нещо, гневно стискаш зъби
а аз мълча , от обвинения безброй
неможе да почине съвестта ми.
Студено е, самотен си, тъга ...

В дъха на листата дочувам твоето нежно гласче.
Щеше да бъдеш.
Цвета на косите ти - празна омая,
сатенен допир на мъничко тяло.
до мен, до гърдите ми. ...

Не мога да ви простя. За това, което съм.За това , което не съм.За това, което не съм била и никога няма да бъда.
Не мога да простя лицемерието, което се роди в усмивката ми.
Не мога да се примиря с премерената хлад в очите ми.
Със стъклото в спомените ми- слаби и плахи,толкова редки и ценни.
Преди ...

Прости за болката вечна,
за тихите мои сълзи,
за мъката нечовечна,
която ти причиних....
Прости за любовта, която ...

Нас не догонят...
Только скажи,
Дальше нас двое.
Только огни
Аэродрома. ...

Последна нощ
Малко или много не можех да разбера. Всичко, което знаех и усещах е че няма да доживея утрото. Болката се увеличаваше с всяка изминала секунда. Едва здържах сълзите си, но трябваше да бъда силна. Да остана силна до последния си дъх. Надявах се, че вратата пред мен ще се отвори. Бавно. И ...

Иска ми се да ти кажа
хилиа безброй неща!
Иска ми се да не крия
мъката си пред света!
Иска ми се да ти кажа ...

Какво ли с мене ти направи? Защо се влюбих в твоя адски чар? Защо за устните ти тъй съм жадна? Защо ли дните ми без тебе са кошмар? Защо обичам всяка твоя грешка и всеки недостатък сив? Защо те гледам с поглед онемяла и искам винаги да си със мен? Защо на тези хиляди въпроси търся отговор? Защо безм ...

Бързо отвори вратата, без да пали лампата, като използваше само мижавата светлина от разваления хладилник. Докато ръфаше от мазния колбас, затърси ключа на кухненското осветление. Стената блесна, осеяна от тъмни дактилоскопични мазки, подобна на старите градски тоалетни. Отвори няколко бурканчета съ ...