Проза

Тежки криле

Беше изключено да съм се заблудил. Годините, които прекарах в плен на мрака, ме научиха да чувам шумовете на света. Винаги знаех кога залязва слънцето, знаех кога се разваля времето, безпогрешно разбирах кога съм сам, кога нещо разумно се навърта наоколо и кога някое животно просто си търси храна. П ...

Insect-

Проза

224 6

Сън в релността

Чувствах студенината по тялото си. Стъпвах внимателно, бавно в лепкавата кал, с поглед, впит на метър пред себе си. Улицата, сгушена между два реда олющени къщи, извиваше в причудливи форми и се губеше , погълната от бездънната паст на мрака.Лееше се пороен дъжд, капките болезнено шибаха надупчената ...

Insect-

Проза

189 2

Коледа без сняг

14-ти декември. До най-светлия празник - Коледа остават броени дни. Всичко е готово! :
Пиратките, конфетите, фойерверките са в бойна готовност да отбележат началото на празника. Мигащите светлини от многобройните лампички, озаряващи всеки втори балкон, магазин, витрина…дом, сменят цветовете си непре ...

fresh

Проза

159

ФОРМУЛЯР №8

Стефан Бонев
" Изгубихме много време, за да си изясним какви документи се представят в Данъчното, сподели пред "Марица" Георги Игнатов. Оказа се, че удостоверенията, изброени в решението на ОбС, не могат да бъдат извадени по-рано от един месец. Така ние не можем да спазим срока за внасянето на докум ...

sbon

Проза

158

Очакване

През лятото посадихме цвете. Беше толкова мъничко и крехко. Никой не вярваше, че ще оживее. Ние двамата се грижехме за него. Аз носех всеки ден вода, ти го поливаше и заедно се любувахме на хубостта му.
След време другите го видяха. Забравиха насмешката, с която говореха за него. Сега му се радваха ...

Далия

Проза

314 6

Изповед

>
> В живота има много неща, които може да загубиш - пари, кола, кучето си , любовта, чувствата, достойнството си, но никога не трябва да губиш мечтите си! Така и аз не изгубих мечата си, че някой ден ще се върнеш! А дали сега искам да си тук? ... Седя и се чудя какво правя в тази тъмна стая...Къде ...

migli4kite

Проза

365 12

Идея-фикс

ИДЕЯ–ФИКС
Следователят Минев тържествуваше. Основната му жизнена цел за последните две години беше постигната. Неговият стар познайник и съсед от махалата Пешо Гавраилов най-после се озова зад решетките.
След като приключи с войниклъка и се завърна в родния град, Пешо телом и духом се отдаде на прел ...

Svetozar

Проза

158

Кафе

Кафе
Къде се намирам? Ахх, че аз съм в кухнята. Вратата е заключена. Започнах да обикалям и забелязах, че машината за кафе работи. Изкушение мина през мен. Какво да правя? Да си пийна ли ? Отведнъж човек не може да стане зависим от кафето.
Взех до горе налятата кана и си напълних една чаша. Отпих ле ...

ForsakenSoul

Проза

246 12

Мъртвец

Мъртвец
Глупаво е да се прави ограда около гробищата:
Тези, които лежат вътре, не могат да излязат навън,
а тези, които са отвън, сами не желаят да влязат вътре!
А. Ван-Дайк ...

ForsakenSoul

Проза

264 24

* * *

- **** – викнах аз плахо и не много високо името на момичето, което обичах. Надявах се да се обърне, макар и викът ми да бе неуверен и слаб.
За мое щастие тя се обърна и ме изчака. Когато се обърна, видях красивото й лице, сияещите очи и страстните устни, който бих искал да усетя някой ден! Забързах ...

ForsakenSoul

Проза

191 8

18+ Една призрачна история

Линда и Сара бяха две обикновени момичета. Но една вечер се случи нещо необикновено.
Майката на Линда и бащата на Сара бяха починали и двете момичета отидоха на гробището за да се помолят за душите на своите родители. Двата гроба бяха на различни места и щом стигнаха на гробището, момичетата се разд ...

electra

Проза

214 10

Вал от нашата улица

Понякога не всичко е толкова нормално, колкото изглежда. Вал на външен вид си беше абсолютно нормална, като всички от улицата. Всъщност не беше наред с главата. Поне така си мислеха всички, защото най- лесно е да отхвърлиш онова дето не го разбираш. Все разправяше най- странни истории.
Разправяше, ч ...

dara33

Проза

257 28

Победа или загуба!?!

Победа или Загуба!?!
Един ден както всеки друг 7-ми В клас карат 6-ти час Английски при Мистър Д. Колев. Както винаги заговаряхме учителя и точно започна да предава урока и Директорката влезна. Всички станаха както подобава.
-Янко ела малко. – Каза тя
Ученикът пристъпи към нея. Директорката каза нещ ...

ForsakenSoul

Проза

329 8

Ноемврийски дъжд

Като неми привидения върбите бяха протегнали жадните си клони към реката. Вятърът свистеше между жилавите им израстъци. Последните жълти листа се отронваха с ням стон и падаха във водата образувайки концентрични окръжности. С безучастен поглед той следеше движението на малките кръгчета, които се уго ...

Ne_VrMind

Проза

265 6

кристалната стая

Кристалната стая
Тази нощ пак сънувах кристалната стая,с безброй врати и зад всяка врата търсих теб.Отварях ги и виждах безброй мъже ,но не и твоето лице.
Зад едната стоеше Лаван-поръчковият убиец на Господ.Зад другата Гавраил-падналият ангел.Отварях ги една по една и надеждата ти да си някаде там н ...

mert

Проза

165

Кутийката

Сега си спомних, че я бях виждала и по-рано. Да, как бих могла да забравя. Стоеше там - красива, блестяща, дори царствена. Една-едничка на този свят такава. Не, не беше със сигурност като другите кутии. Там - горе, в къщата на баба, в онзи голям, широк скрин няколко лъча огряваха скъпоценната й повъ ...

AREOLA

Проза

175 2

Самонедостатъчност

Самонедостатъчност
Иво беше на 16. Живееше в голям град и учеше в най-добрата езикова гимназия. Разбираше от езици и от компютри , но НЕ беше зубър! Любимеца на мама и татко, на учители , на всички. Баща му беше издигнал се адвокат , майка му все още се доказваше в професията си.
На пръв поглед всич ...

fresh

Проза

173 8

Сделка

- Добро утро! – каза тя без дори да го погледне. Очите й бяха потънали в чашата кафе и сякаш се опитваха да намерят себе си.
- Добро да е! – отвърна той с лека усмивка. – Няма ли да ме погледнеш? Специално за теб съм се пременил.
Тя вдигна поглед за миг и после пак се загледа в черната течност. Той ...

Keri

Проза

245 6

Цветно

Сънуваш ли още? Недей! Никой не вижда сънщата ти, а ти ги забравяш в мига, в който се събудиш.
Защо си мислиш, че накой чува виковете ти през нощта? Защо мислиш, че, прегръщайки възглавницата, ще получиш утеха?
Не сънувай!
Не мисли!
Не мечтай! ...

Далия

Проза

559 12

Кървавата целувка

Добър вечер!... Или май трябваше да кажа „Добра нощ”? Надявам се, че не съм те събудил прекалено грубо, въпреки че за пръв път в живота си се уча да будя някого нежно. Все пак, когато то малък родители и учители са ти втълпявали, че грубостта е твоят основен съюзник, става малко трудно да се превъзп ...

Wizard

Проза

339 8

Метаморфоза

Примижали очи и чифт боси ноги нагазиха в хладната, стъклена пазва на езерото, което се гънеше като бъбрек в срамежливата котловина. Небето -копринено отражение на водата, тя - отражение на небето, а бистрият, тежък въздух помежду им – техен покров. Не вдигна очи, защото очакваше водата. Изхлузи пес ...

DrPretorius

Проза

138

Сладури

И той скочи уплашен от собствената си същност, непорочна и в същото време опасна за хората около него, вдигна телефона и й се обади.
-Здрасти. Как си?
-Защо ми се обаждаш? Да не би пак да си се надрусал, защото последния път май ми се обади в точно такова състояние.
-Не, не добре съм. Хайде да излез ...

тони

Проза

338 8

Две мишлета в пръстта

Когато той умря, денят беше слънчев и топъл. Дори необичайно топъл за ноемрви. Това не беше една обикновена трагедия като по филмите или в романите, където природата винаги предвещава или е съпричастна към случващото се. Това беше просто една трагедия. И толкова.
Той беше обикновен млад мъж, не неве ...

Keri

Проза

184 8

Последна нощ

Последна нощ
Малко или много не можех да разбера. Всичко, което знаех и усещах е че няма да доживея утрото. Болката се увеличаваше с всяка изминала секунда. Едва здържах сълзите си, но трябваше да бъда силна. Да остана силна до последния си дъх. Надявах се, че вратата пред мен ще се отвори. Бавно. И ...

Eiko

Проза

221 2

Мухъл

Бързо отвори вратата, без да пали лампата, като използваше само мижавата светлина от разваления хладилник. Докато ръфаше от мазния колбас, затърси ключа на кухненското осветление. Стената блесна, осеяна от тъмни дактилоскопични мазки, подобна на старите градски тоалетни. Отвори няколко бурканчета съ ...

DrPretorius

Проза

165

И какво от това?

Тя спря да му се обажда, той намери щастието си в други обятия. Тя знаеше какво точно й липсва, за да се чувства жива, и за да се усмихва постоянно. Той усещаше липса, но не можеше да е определи каква - нали имаше кой да го прегръща? И животът е повече черно-бял, от колкото сиво-преливащ в светли и ...

Anele

Проза

208 2

Ежедневието на един изоставен и разорен човек

Това е един разказ за ежедневието на един изоставен и разорен човек, който само се опитваше да си живей живота. Ала аз започнах историята от края , а е нужно се чуе началото . Началото бе на 27 Октомври .Всички все още празнуваха Димитровден . Пияниците отрезняваха след пиянската нощ , а Митковците ...

ForsakenSoul

Проза

272 10

Един ден там

29-ти септември Цяла нощ валя проливен дъжд и когато Денис отвори очи положението беше доста неприятно, продалжаваше да си вали все така силно, беше студено 5:40 сутринта и тя трябваше да стане за да не закъснее за снимки. -Как успяха да измислят този час...-мислеше си тя-Толкова ли неможеше да запо ...

citibank

Проза

220

Caм

Вървя сам без грижи,мразейки нещата които немога да понеса!Мислиш ли че е "яко" просто да вземеш живота ми и да го прецакаш!Мислиш ли?А? Аз виждам Ада в твоите очи.Когато те докосвам се чувтвам жив,когато те докосвам сякаш душата ми умира.Мразя те!Спах толкова дълго без теб,защо сега се чувтвам по р ...

Mechtatelkata

Проза

178

***

Ти просто се разпада в ръцете ми,какво повече мога да кажа?Немога да заместя ужасеното ти лице в съзнанието си без да ми се повдига.Защо просто не умреш?Твоята кръв ублива моите ръце!Толковa много думи немогат да опишат моето лице...немога да се почувствам щастлив отново.Защо всичко е толкова трудно ...

Mechtatelkata

Проза

166

Ударник

Ударник
Струните потрепериха под ръката на китариста и започнаха да издават нежни звуци сякаш свиреше не човек а сам бог бе седнал да сътвори нещо ново и неповторимо. Музикантът си дръпна от цигарата, избърса сълзата от очите си, и въздъхна тежко. Сърцето го болеше, душата му се късаше на малки парч ...

тони

Проза

216 4

Красив съм

Красив съм
Спринцовката влезе навътре във вените му и той изпита необикновено блаженство и в същото време неповторим ужас от сторената грешка, дори и сега след толкова много време все още усещаше това отвратително чувство че е направил нещо наистина лошо. Звънчета започнаха да се чуват в съзнанието ...

тони

Проза

438 10

Безкрайно пътуване из красивия град

Безкрайно пътуване из красивия град
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...

citibank

Проза

160 2

съдбата ти

Явно им бе писано да се срещнат, въпреки различията и разстоянието, което ги делеше.
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...

darkon

Проза

222 2

Бурен спомен

Бурен спомен
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...

Berckoff

Проза

222 4

Сънят

Сънят
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...

Berckoff

Проза

239 4

Слабост

Слабост
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...

Berckoff

Проза

220 4

Паяк

- Какво е страхът? – попита тя с някакъв особен блясък в очите.
- Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
- Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
- Именно това – той пле ...

Keri

Проза

182 4

Всичкото време

Сядам да пиша това с мисълта, че всичкото време на света е мое.
Времето… винаги ми е липсвало, все не ми оставаше заета с хилядите неща за свършване, които нямаха свършване. Е, сега го имам и всичкото е мое.
От къде да започна… може би от съботата, когато едва не умрях. След като ми се схвана лявата ...

Libra

Проза

180

Роза

- Какво е мъката? – попита тя без да го погледне. Очите й още се любуваха на красивата червена роза, която едва се беше разлистила.
- Мъката е роза. – отговори той.
- Но тя е красива...
- Да. И мъката има своята красота.
Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към ме ...

Keri

Проза

1K 38

Тежки криле

Сън в релността

Коледа без сняг

ФОРМУЛЯР №8

Очакване

Изповед

Идея-фикс

Кафе

Мъртвец

* * *

18+ Една призрачна история

Вал от нашата улица

Победа или загуба!?!

Ноемврийски дъжд

кристалната стая

Кутийката

Самонедостатъчност

Сделка

Цветно

Кървавата целувка

Метаморфоза

Сладури

Две мишлета в пръстта

Последна нощ

Мухъл

И какво от това?

Ежедневието на един изоставен и разорен човек

Един ден там

Caм

***

Ударник

Красив съм

Безкрайно пътуване из красивия град

съдбата ти

Бурен спомен

Сънят

Слабост

Паяк

Всичкото време

Роза

Опашка