Добре дошъл, с ръце ще те обгърна...
Така ще знаеш, че ти липсвах точно аз...
От нерви е лицето ти посърнало,
Цял ден, във сблъсък със пари, интриги, власт...
Не са ли жалки хората, ме питаш... ...
Стана някакси твърде банално,
Да обичаш, да бъдеш обичан,
Всички думи са тъй тривиални,
Всички чувства – лъжовно магични...
Любовта е изтъркана дреха, ...
Ще се промъкна тихо, като летен бриз
и всичките ти мисли ще превзема...
Ще бъда млечно-нежна като розов лист,
умората ти мигом ще отнема...
Ще са коприна ласкава ръцете ми, ...
Очакват те... тълпа от луди фенове,
прегракнали да викат твойто име...
Навън е странна тишина... студено е...
А в залата - температури взривни...
еуфорично странно омагьосване, ...
Завръщат се... на миналото спомените тъжни...
болят ме пак... не ми остават никак длъжни...
Надвиха ме... опитвам се очите да не плачат...
след себе си - подтисканата дълго мъка - влачат...
Как само миг – и времето назад се върна, ...
Дъжд... капчиците сякаш драскат
по въздуха кристално ясен,
а той с ревниви, меки ласки
забавя полета прекрасен...
Изплъзват се... за миг проблясват... ...
Човек след човека и съдба след съдбата,
Всеки свои проблеми, своя мъка изплаква....
Заболя ме сърцето, а очите ми парят,
Твърде слаба се чувствам, тази мисъл изгаря...
Само мога да слушам, да съчувствам, разбирам, ...
КЛЮЧЪТ КЪМ МЕН
Прекалил си... и прекрачи много граници,
Не усещаш ли че се съпротивлявам ?...
Че навлязъл си във личното пространство,
Дето толкова години очертавам... ...
КОМПЮТЪРНО ВРЕМЕ
Странно време...компютърно време...
Не се будим със изгрева златен –
Хипнотично в монитора взрени
Сме осъмнали в свят необхватен... ...
МЕЧТИТЕ НА УЛИЦИТЕ
Обикновен е града ,обикновена съм аз ,
С обикновените улици си разговарям на глас:
“Не се ли случва тук нищо, така ли времето спи,
Не са ли смазващо скучни обикновените дни...? ...
Мое крехко и нежно създание
с най-красивата буйна коса,
слушаш моите думи с внимание,
сякаш те са най-важни в света.
Във очите ти бистри, кристални, ...
Как лесно заблудих се, неусетно,
приех веднага думите за истина
и зад фасадата им разноцветна,
изобщо не разбрах, че са неискрени.
Били са просто всичко туй, което, ...
Тънка, нежна линия в безкрайното,
Връзка между знайно и незнайното...
Допир между явното и тайното...
Сблъсъкът на трайното с нетрайното
Праг между мечтите и реалното ...
Нова струна открих във сърцето си,
тя е с приказен сребърен звук.
Аз не знаех, че имам я в себе си,
днес за първи път тихо я чух.
Всички чувства прикрити и явни, ...
