Eneya (Енея Вородецки)

Другите 🇧🇬

Главата сякаш бе птича, ала очите бяха човешки, устните бяха разтеглени до неузнаваемост и наподобяваха недовършен клюн, зъбите ги нямаше, имаше някаква странна каша.
Вратът бе странно извит, сякап пречупен, ръцете изглеждаха, сякаш някой ги бе усукал няколко пъти , а странните перца, която се появя ...

Eneya

Prose

2006-02-26T14:49:08+02:00 101

Другите (2) 🇧🇬

(Отворени очи)
Олга премести неудобно свличащата се папка в по-удобна позиция и продължи ход.
Стъпките й отекваха глухо по коридора, макар че се опитваше да стъпва леко, чаткането на ботушите й по мозаечният под беше като камбанен звън. Караше я да се чувства неловко и сама.
Самата сграда излъчваше ...

Eneya

Prose

2006-02-25T23:30:50+02:00 112

Летището 🇧🇬

От дете обичам самолетите. Те ме омайват, запленяват ме и ме карат да ги гледам в захлас.
Все съм се чудила на тия железни птици, на тези огромни бели кораби на небето,
как тъй летят?
Тъй огромни и някак тромави са, железни машини, кaк тъй успяват да полетят? Да се издигнат високо,
високо и да гонят ...

Eneya

Prose

2006-02-25T20:05:05+02:00 124 4

Моят свят 🇧🇬

Моят свят? Да надникнеш искаш зад очите? Да чуеш мислите ми съкровенни, да разбереш какво мечтая, какво най-мразя и какво ме кара да заплача? Е, щом питаш чуй, моят свят… ръба на вълнолома е, моят свят във вятъра се крие. Днес съм тук, а утре там. Днес се смея, утре плача. Всеки ден, различен, всеки ...

Eneya

Poetry

2006-02-25T19:50:33+02:00 114 2