ianaika_ (Яна Келорска)

Ти знаеш ли...? 🇧🇬

Ти знаеш ли какво е да обичаш,
да искаш да забравиш две очи?
Ти знаеш ли какво е да се вричаш,
а да не можеш да погубиш скъпи спомени?
Ти знаеш ли какво е да си влюбен ...

ianaika_

Poetry

2006-06-26T23:31:57+03:00 148 8

Любовта ми остана... 🇧🇬

Ти си тръгна от мен,
но любовта ми остана,
като непресъхващ вулкан,
като жива рана -
като теб да ме гледа ...

ianaika_

Poetry

2006-06-25T18:35:23+03:00 106 4

Всичко за мен 🇧🇬

Потъвам отново в очите ти красиви,
взирам се в до болка познати черти,
осъзнавам, че по-силно те обичам
и, че с теб избягаха моите мечти.
Осъзнавам - аз търся те в чуждите думи, ...

ianaika_

Poetry

2006-06-16T18:10:59+03:00 126 4

Ако можех 🇧🇬

Ако можех бих полетяла,
като птица над земния мир.
Ако можех бих те оставила,
за да ме търсиш надлъж и на шир.
Ако можех бих станала роза, ...

ianaika_

Poetry

2006-05-18T00:19:40+03:00 116 2

Дали...? 🇧🇬

Търся лика ти сред тълпите от хора,
но щом те видя свеждам поглед мълчалив.
Желая да да чувствам нежната ти плът,
но потърсиш ли ме, обръщам ти гръб.
Защо едновременно те обичам и мразя? ...

ianaika_

Poetry

2006-05-17T20:04:37+03:00 116

Не ме търси 🇧🇬

Не ме търси от днес нататък,
забрави ме като личност и като човек.
Забрави, че те обичах страстно,
забрави и туй, че погледа ми в теб ще е навек.
Не ме желай, не ме жадувай, ...

ianaika_

Poetry

2006-05-17T19:56:58+03:00 131 4

На Теб 🇧🇬

Благодаря, че тръгна по пътищата,
които аз предложих.
Благодаря ти, че място за мен
има в твойто сърце.
На тебе аз предложих земята и небето - ...

ianaika_

Poetry

2006-05-16T18:34:28+03:00 159 12

Научи ме 🇧🇬

Ти ме научи как да оставям
и да обръщам гръб на любовта,
ти ме научи как да бягам
и да не виждам ранената душа.
Ти ме научи как да бъда безразлична, ...

ianaika_

Poetry

2006-05-16T18:31:44+03:00 120

на Нея 🇧🇬

Подала сте ръката си грижовно,
отдала дните си на нас.
"Благодариме", с уважение ви казваме,
ние първият ви клас.
Бъдете все така грижовна, ...

ianaika_

Poetry

2006-05-16T17:26:41+03:00 134 8

Защо? 🇧🇬

Обвито в злоба сърцето ми бие,
душата е като изранена от бомби стена,
в дните ми сякаш е зима безкрайна,
без смях и радост, без пролетната топлина.
Къде изчезнаха мечтите детски, ...

ianaika_

Poetry

2006-05-15T19:48:46+03:00 104 6

Преродена 🇧🇬

Със спомени душата ми бе пълна,
красиви спомени за свята любов,
но всичко ти нарочно погуби:
и вяра, и надежда, и желанието ми за живот.
Защо изпепели съцето, ...

ianaika_

Poetry

2006-05-14T14:51:26+03:00 106 4

Носталгично 🇧🇬

Когато мислиш си за миналото време,
от тиха скръб притваряш ти очи,
спомняш си за първите копнежи
и сърцето ти от болка пак тупти.
Спомняш си за първата си обич ...

ianaika_

Poetry

2006-05-10T22:37:50+03:00 99 6

Промяна 🇧🇬

Доволна съм от себе си сега,
бродейки по път нелесен,
нагърбила на рамо своята мечта
и мъката превръщаща във песен.
минах през много бариери, ...

ianaika_

Poetry

2006-05-09T14:57:19+03:00 113 4

Прощавам ти 🇧🇬

Обиколила хиляди тела,
изневерила ми с кого ли не,
ти пак при мен се връщаш
и търсиш път към моето сърце.
Какво не направих за тебе? ...

ianaika_

Poetry

2006-05-05T17:41:23+03:00 142 8

Не боли от раздялата 🇧🇬

Разхождайки се бавно из квартала,
аз шепот без да искам долових
едно "дете" четеше "лична драма"
и си цитираше великолепен стих.
Разказваше се там за някаква раздяла ...

ianaika_

Poetry

2006-05-03T21:57:43+03:00 146 10

зоо софия

ianaika_

Photography

2006-04-29T23:44:41+03:00 171 4

Този поглед ще ме преследва... 🇧🇬

Този поглед ще ме преследва до гроба!
Мълчащ,
нищо не казващ,
не виждащ път за напред.
Поглед на неизлечимо болен, ...

ianaika_

Poetry

2006-04-29T11:16:08+03:00 128 14

Kъде си... 🇧🇬

Къде си…
Къде си мое вдъхновение?
Къде да те търся, кажи?
Стоя със писалка в ръка,
а отвътре гласът ми мълчи. ...

ianaika_

Poetry

2006-04-28T09:07:07+03:00 146 16

Mай не те обичам... 🇧🇬

Май не те обичам вече, усещаш ли?
Не искам пътя с теб да извървя,
не с теб са свързани големите мечти
и не към твоите гледат моите очи.
Не те желая и не те ревнувам, ...

ianaika_

Poetry

2006-04-27T12:26:13+03:00 131 6

Oтмъщение 🇧🇬

И значи тъй – реши и си отиваш
оставяш две малки деца,
една сломена жена
търсеща нежност и топлина.
Виждах те през месец, два ...

ianaika_

Poetry

2006-04-27T00:16:20+03:00 121 6

Нашата Европа утре 🇧🇬

Отдавна е известно, че прогресът не върви по права линия, че има върхове и спадове, но след тях следват още по могъщи завоевания и постижения. Законът за спиралата е познат от векове. Нагоре и напред върви само този, който осмисля спирането и с нови сили поема напред.
Но прогрес или упадък е животът ...

ianaika_

Essays

2006-04-27T00:15:58+03:00 327 2

Завесата се вдигна и аз видях... 🇧🇬

Животът е един фалш! Една лъжа! Една интрига! Един театър! Всеки е артист, всеки е зрител! Виновни за нещо няма, има потърпевши. Всеки артист идва, взема роля по желание и започва да играе. Ако театърът - живот не му хареса слиза от сцената и отива на карнавала - лъжа. Взема маска и я слага, ако не ...

ianaika_

Essays

2006-04-26T13:59:53+03:00 246 12

Липсваш ми... 🇧🇬

на баща ми...
Последно сбогом не успяхме да си кажем,
време за "прости" не остана дори,
остана само мъката по тебе
и некролога ти по голите стени... ...

ianaika_

Poetry

2006-04-26T04:30:41+03:00 272 30

Mъртва 🇧🇬

Дори и да умирам пак ще те обичам
и ще протягам за прегръдка двете си ръце,
ще съм в гроба аз ти няма да ме виждаш,
но ще копнееш безумно за мойто сърце.
Ще бъда твоят ангел хранител, ...

ianaika_

Poetry

2006-04-26T04:28:22+03:00 154