Itilon (Юри Иванов)

Понякога 🇧🇬

Понякога, само понякога Сенки изплуват в нощта, Луната е кръгла понякога, Вятърът носи тъга! Понякога, само понякога Дните потъват в печал, Мислите мрачни понякога Сякаш не си преживял! Понякога, само понякога Слънцето крие се вън, Светлината изчезва понякога, Всичко прилича на сън! Тежък сънят е по ...

Itilon

Poetry

2006-01-31T21:18:15+02:00 181 20

Коледна песен 🇧🇬

Коледна песен
Понякога е трудно да започнеш. От много време имам желанието да напиша песен за Коледа, но... уви липсва ми нагласата за това. Насила хубост не става – така казват. А Коледната песен трябва да е хубава. Нали Коледата е най-светлия християнски празник? Нали на нея празнуваме рождението ...

Itilon

Essays

2006-01-11T20:16:10+02:00 175 2

* * * 🇧🇬

Не, няма той вече да чака,
Не ще да оплаква градът
Бойците поели във мрака
За него във бой да умрат.
Не, няма да плачат жените, ...

Itilon

Poetry

2005-09-29T11:41:09+03:00 203 4

Когато падне мрак 🇧🇬

Когато падне мрак,
сърцето ти се свива от тъга.
Когато падне мрак
и сенки изплуват във нощта.
Когато падне мрак ...

Itilon

Poetry

2005-09-29T11:40:51+03:00 259 10

Изгубен 🇧🇬

Изгубен бях и пътищата стари
пребродих през годините докрай.
И питах срещаните тук и там колари,
къде е скритият от мене Рай.
А те отвръщаха: “Далече е, далеч!” ...

Itilon

Poetry

2005-09-12T22:19:42+03:00 210 4

* * * 🇧🇬

Може би ще те обичам до край,
може и да те мразя. Не зная.
Може би ще те търся напразно,
а може би не…
Ала едничкото важно ...

Itilon

Poetry

2005-09-11T20:48:40+03:00 118

Всичко Българско и родно… 🇧🇬

Гражданите имат право на здравословна
и благоприятна околна среда в съответствие
с установените стандарти и нормативи.
Те са длъжни да опазват околната среда.
(чл. 55) ...

Itilon

Essays

2005-07-04T21:49:30+03:00 762 18

Д^Артанян 🇧🇬

Един за всички, а със него никой,
Самотен и последен мускетар,
На роза рицар, днес живее тихо
И знае, че за старостта, не, няма цяр.
Седи на стола със лула в ръката ...

Itilon

Poetry

2004-10-11T00:22:03+03:00 152 4

No Name 🇧🇬

No Name Странно е, но пак за теб си спомням, Тъжно е, че няма те до мен, Всеки миг прекрасен съм запомнил, Всеки светъл, светъл летен ден. Аз не знам какво желая вече, В дяволски окови окован Чувствам се, когато ти си тъй далече, Чувствам се, когато съм отново сам. Няма изход аз не се съмнявам, Само ...

Itilon

Poetry

2004-09-03T14:43:38+03:00 212 2

Обичам 🇧🇬

Когато те срещна навън, Когато те видя засмяна, Когато сънувам те в сън, Когато за мен си мечтана. Когато почувствам, че имам На този свят сродна душа, И в мрака на дългата зима Изгрее за миг пролетта. Тогава аз теб ще помоля, Сакрални слова ще изричам, Да бъдеш със мен, да си моя, Защото аз тебе об ...

Itilon

Poetry

2004-08-25T19:57:27+03:00 338 6

Послушай 🇧🇬

Чуй плача на децата ни, Кой днес се грижи за тях? Казваш: Владеем съдбата си, Ала всъщност умираш от страх. Вслушай се в стона на вятъра, Не помисляй дори да заспиш. Кой ще опази децата ни, Ако ти в своя страх се стаиш. От какво се поражда омразата, Кой издигна стени между нас? Нали трябваше ти да н ...

Itilon

Poetry

2004-08-25T19:55:33+03:00 207 2