ivomir (Ивомир Димчев)

Подай ръка... 🇧🇬

„Днес ще бъде предимно слънчево” - казват по радиото. Да – така ще е. Така е. Защото усещам енергийната подкрепа на хората, към които се обърнах. Усещам щастието от това, че има резултат от моите усилия. Подавам ръка на хора, които не познавам, но зная, че им помагам и съм щастлив от това. Пиша тези ...

ivomir

Essays

2005-10-27T09:22:14+03:00 430 8

Вечер

ivomir

Photography

2005-03-12T22:47:17+02:00 448 14

Пълнолуние

ivomir

Pictures

2005-03-12T22:46:41+02:00 458 4

Очакване

ivomir

Pictures

2005-03-12T22:46:16+02:00 357 8

Варна като Венеция

ivomir

Photography

2005-03-12T22:45:39+02:00 442 8

Ледената принцеса

ivomir

Pictures

2005-03-02T14:13:22+02:00 462 8

Музикални форми

ivomir

Pictures

2005-03-02T14:12:41+02:00 316 4

Последния ден на Варна

ivomir

Pictures

2005-03-02T14:12:03+02:00 347 6

Грозното пате

ivomir

Pictures

2005-02-13T16:03:11+02:00 389 16

Корени без дървета

ivomir

Pictures

2005-02-13T16:02:43+02:00 359 8

Катедралата - Варна

ivomir

Pictures

2005-02-13T16:02:07+02:00 282 6

От Иисус

ivomir

Pictures

2005-02-08T12:13:16+02:00 307 4

Централна гара- Варна - в ледници

ivomir

Pictures

2005-02-08T12:12:50+02:00 343 10

Фестивален комплекс -Варна - дъно на море

ivomir

Pictures

2005-02-08T12:12:21+02:00 357 12

Сън в лятна нощ

ivomir

Pictures

2005-02-08T12:11:32+02:00 541 4

* * *

ivomir

Pictures

2005-02-05T19:29:34+02:00 291 2

* * *

ivomir

Pictures

2005-02-05T19:29:05+02:00 277 8

* * *

ivomir

Pictures

2005-02-05T19:28:30+02:00 275 14

Танц

ivomir

Pictures

2005-02-05T19:27:04+02:00 355 2

Раждаме се и умираме сами. 🇧🇬

Раждаме се и умираме сами. Но сами ли тръгваме? Живеем – не сами, проклинаме срещу това да сме сами. Обичаме сами да сме сами. И губим единствено сами. Печелим, умирайки, но винаги сами. Дали отново ще се раждаме, живеем и общуваме, или проклинаме, обичаме и губим, щом ще печелим, умирайки сами…

ivomir

Poetry

2005-02-03T23:20:06+02:00 167 4

Перла 🇧🇬

В дълбочината на болката
споделяме виното
от искрящата чаша,
препънала мечтите към перлата,
затоплена от горяща страст, ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T23:19:31+02:00 140

ДУХ 🇧🇬

Горчиво вино до чаша първа- една изстрадала, изстинала стена, издигната против волята-нашата, една горяща свещ със синя кръв, угаснала, удавена в жарта на българския дух, на спомена за къщите на двата ката, на бъклицата с ракия отлежала и болката от чашата преляла. Но на кого продаваме ония бели ман ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:52:21+02:00 139

ВЕЛИКДЕН 🇧🇬

Уморен съм. Уморен като надеждата. И сам… Великден. Вяра Исусова- за да се изпълни писание- човек не получава онова, кото иска, а мълчание, като хиляди самотни свещи след Великденско бдение. Малки звезди- пожелания, Стопени от умора и надежда, капещи като кръв за избавление, оставящи диря от дима си ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:51:51+02:00 126

МЕЧТАТА НА МАЙКАТА 🇧🇬

Вятъра разсипа косите ти по плажа, и се сля с нежността на тяхното докосване… Тъгата не разплака очите ти, но морето се развълнува и намокри лицето- любящо, нежно, от капки, светнали като бисери върху кадифе… Младостта ме грабва от стремежа да съществува- гола, красива, прекрасна под вопъла на очите ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:50:46+02:00 157 2

БЛАГОДАРНОСТ 🇧🇬

Благодарих ли ти за избора, любима? За това, че още тук съм, че ме има? Благодарих ли ти, че в моята безбрежност, Ме покори със мила нежност? Благодарих ли? Не, не съществува спомен… Къде е отлетяла болката? Защо сълзата се търкаля по небръснатата буза и как от мисълта за теб ръката потреперва върху ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:50:14+02:00 158 2

ШАНС 🇧🇬

Шанс! От съдбата- като докосване, като забрава, че това е мечтата, която очакваме, докато угасваме..... Достигната, тя вече не е същата Достигнали-затваряме я в къщата на свойто недоверие, на странно суеверие, което хлопва вратата пред мечтата пратена от съдбата. И отново сами, изпаднали в транс: Къ ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:49:26+02:00 143

МИГОВЕ 🇧🇬

2дни, 48 часа, 2 минути и 48 секунди..... 2 дена, за които разтвори дущата. 2 дена, за които се превърна в мечтата. 2 дена, в които горя. 2 дена, в които умря..... Като последните 48 часа живот, последно изстрадани, чувствени, тлеещи като жарава в огнището, превърнали синевата на утрото в мъгливо из ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:48:42+02:00 145

НА ДЪЩЕРЯ МИ 🇧🇬

Обади се от някъде далече- телефона прекъснат е вече, а спомена в душа гори, че си забравила езика си дори... И тази болка ме разкъсва- парчета живи в мен откъсва. Сълзите тръгват и следа остава, душата се изпепелява... Къде си?-Някъде далече. От спомена, мислен за вечен, от нежността на грубите ръц ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:48:11+02:00 170

Между Небето и Земята 🇧🇬

Там-между Небето и Земята аз може би ще те открия, ще дойда, ще приседна тихо на облак тъжен, отронил няколко сълзи за да превърне сивотата своя в искрящи, пъстри в светлината капещи дъги. В тях ли ще открия мойта синева на твоите очи? Защо остави ме? За да ти липсвам? Защо напълни вятъра със самота ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:47:37+02:00 201 2

Прошка 🇧🇬

Простена си.
И ти го знаеш.
Простен е твоят стон.
Простена е душата,
самотно счупена, ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:47:02+02:00 176

Птиците умират сами 🇧🇬

Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!

ivomir

Poetry

2005-02-03T16:45:44+02:00 179

Няма да се моля 🇧🇬

Да! Ще продам душата си на дявола.
И ще горя в казаните на ада.
Ще мразя, ще убивам и ще коля.
И вечно ще пропадам…
Но няма да се моля! ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:57:29+02:00 183 6

Дивата патица 🇧🇬

Намерена е патицата дива. Намерена е болката, която в тялото , в душата ми разлива една изпълнена със мъка празнота… Намерен е един приятел, когото трябва да убиеш, Да се вградиш в миналото му като предател, от неговите мисли да се криеш, за да разбере, че болката е време, а времето е обич!

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:57:03+02:00 135 4

Вечер 🇧🇬

Забравям се, изгаряйки съня си с горчивия мирис на кафе. Музиката бавно прониква в догаряща свещ. Недовършена бутилка плът прокарва път в съзнанието, което губи своите очертания… Разпилявам скъсаните си нерви около теб и жарава изгаря нозете ми, защото съм сам. Мириса на кафе ме връща там , където с ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:56:39+02:00 136

Усещане 🇧🇬

Спряна от твоето мълчание буца заседна на гърлото… Задушавах се. Не исках да отворя очи, защото сънят, който опря в слепоочието ми беше прекрасен... Ти натисна спусъка… Остана само буцата в гърлото…

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:56:15+02:00 186 4

Прости 🇧🇬

Живот- птича песен последно изпята. Душа, зареяна между Небето и Земята. Като камък гранитен от скала се откърти- самотно дихание на душата ми мъртва. Прости ми! Отплувам към онази синева- за нея говори ми ти, някъде-далече от гнева на мойта последна надежда, която шепти, която крещи- Моля те! Прости!

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:32:07+02:00 221 2

Последно 🇧🇬

Какво са облаците, ако не извинение за Небето? Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята? Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?.... Болката ражда живот..... Ликувай Лукави- битката спечели- сред многото жени, които ме обичат не съществува тази, седнала до мен... От много имена, с които ме наричат ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:31:07+02:00 214 4

Пътя на любовта 🇧🇬

Пътеката на нашето дете - дъгата, роди се от дъжда, роди се в цветове , сияние от Светлина в Луната, от сълзи прах на земни ветрове.... “Не си отивай”-каза ти. И тръгна си сама.... Молбата ми Молитва е: Прости! Не се оттегляй в своята тъга, не ме оставяй на студената земя. След допира до твойта Свет ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:30:35+02:00 201

Шахматни случайности 🇧🇬

Случайна среща, след случайна поща... Случаен поглед, след случаен чат.... Изтръпнала ръка гореща- случаен ход на коня..... Мат... Размазани квадрати от черно-бялата дъска- забравени фотоси, дати запълнената празнота... Душата- мълчаливо ехо- отключила слуаен код- неясна страница от Кехо- стечени бу ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:29:19+02:00 170 8

Лунна любов 🇧🇬

“Обичам те”- прошепна мълчаливо от лунното мълчание така красива “Обичам те”- крещя мълчаливо в нощта, но ми отвръща мълчалива тишина... Ако те има в мен- от Лунен свят- звезди ще има в тъмното небе... Ако те има в мен-от звезден прах- душата ще заплува в твоето море. Ако те няма в мен-от Лунна сине ...

ivomir

Poetry

2005-02-03T11:28:35+02:00 225 2