МЕЧТАТА НА МАЙКАТА
Вятъра разсипа косите ти по плажа,
и се сля с нежността на
тяхното докосване…
Тъгата не разплака очите ти,
но морето се развълнува
и намокри лицето-
любящо, нежно,
от капки, светнали като бисери
върху кадифе…
Младостта ме грабва
от стремежа да съществува-
гола, красива, прекрасна
под вопъла на очите
за щастие,
за дете,
от любовта на непознатото-
като телефонен разговор-
непроведен…
Тийт- тийт…
Къде съм? Защо?
Тийт- тийт…
Свещта пред Богородица загасва…
Молитвата свършва…
Само косите ти оставят
диря в душата,
разпиляна по плажа…
© Ивомир Димчев All rights reserved.
