кумеца (Румен Ченков) - Works

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО 🇧🇬

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
Като огнище свети във очите,
залезът със пурпурен отблясък.
В разперените клони на върбите,
се гонят врани и се чува крясък. ...

кумеца

Poetry

2006-03-16T13:55:06+02:00 250 40

НАЗАД В МИНАЛОТО 🇧🇬

НАЗАД В МИНАЛОТО
Аз знаех, и това бе предчувствие,
че такъв ще е краят,
че всичко е времена измама,
която съзнаваме и двамата, ...

кумеца

Poetry

2006-03-15T12:19:35+02:00 176 18

ВЪПРОСИ, ВЪПРОСИ... 🇧🇬

ВЪПРОСИ, ВЪПРОСИ...
Какво е щастие?
Субстанция? Или измама?
Чувство или птица,
търсеща незнайно рамо? ...

кумеца

Poetry

2006-03-14T19:22:51+02:00 184 20

АКО НЯКОГА, АКО НЯКЪДЕ... 🇧🇬

АКО НЯКОГА, АКО НЯКЪДЕ...
Ако ме срещнеш някъде, не отминавай.
Поне за мъничко, за мъничко поспри.
Ако ме видиш, погледа от мен не сваляй
и да е трудно, и да те боли дори. ...

кумеца

Poetry

2006-03-14T19:22:30+02:00 304 50

ТИ ПРИЗРАЧНА СИ... 🇧🇬

ТИ ПРИЗРАЧНА СИ
Ти призрачна си. Ти си ефимерна.
Сътворих те от мисъл, от блян.
Косата ти е като оникс черна –
в очите – сласт и нито капка свян. ...

кумеца

Poetry

2006-03-12T11:23:39+02:00 239 44

ВЪПРОС КЪМ ЛЕВСКИ 🇧🇬

ВЪПРОС КЪМ ЛЕВСКИ
Да беше жив, какво би казал ти,
за туй, че твоят лик е по площадите?
За туй, че калят твоите мечти
и с името ти, хранят днес омразата. ...

кумеца

Poetry

2006-03-03T22:39:55+02:00 242 58

ПАМЕТ 🇧🇬

ПАМЕТ
На д-р Тота Венкова,
първата жена - лекар
Мисля си понякога за тях –
хората от минало далечно. ...

кумеца

Poetry

2006-02-21T13:11:50+02:00 170 6

НОСТАЛГИЧНО 🇧🇬

НОСТАЛГИЧНО
Ще дойде лятото и този път,
а мен по плажовете няма да ме има.
Пак слънцето ще жари гола плът,
водата ще е хладно примамлива... ...

кумеца

Poetry

2006-02-19T15:35:53+02:00 175 22

ОБЕЩАНИЕ 🇧🇬

ОБЕЩАНИЕ
на Димитричка
Не си мисли, че мога да забравя
жена, с която някога делих
една чиния и една постеля, ...

кумеца

Poetry

2006-02-13T00:08:37+02:00 642 72

ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН
Последният пристан мълчи
в последни минути на почит.
Ние впиваме влажни очи
надолу, в студената почва. ...

кумеца

Poetry

2006-01-26T23:39:35+02:00 245 40

ГРЯХ 🇧🇬

ГРЯХ
Не ме докосвай с пръсти, Сатана!
Не впивай в мене жило на съблазън!
Но… все едно. Каква жена!
По дяволите всякаква боязън! ...

кумеца

Poetry

2006-01-16T23:07:21+02:00 270 28

ПЛЕННИЦА 🇧🇬

ПЛЕННИЦА
Душата ми е пленница на тлен,
която я затваря като в рамка.
Душата ми тук пребивава в плен
на земната, несъвършена сянка. ...

кумеца

Poetry

2006-01-16T23:06:59+02:00 168 8

EХ, КЕРО, КЕРО! 🇧🇬

ЕХ, КЕРО, КЕРО!
Криво ми е на душата. И как няма да ми е криво, като съм си Марко Тотев. Не ми върви в живота и това е.
В института не можах да вляза, щото на моя селски - Панчо Сополивия – баща му се водеше борец за свободата. Навремето дал хляб на партизаните и после цял живот печели дивиденти. Е, ...

кумеца

Prose

2006-01-15T12:40:02+02:00 234 38

САМ 🇧🇬

САМ
Как скучно е и тази вечер...
Беседката от вчера е сама.
До мен не сяда никой вече...
Днес имам среща с нощната тъма. ...

кумеца

Poetry

2006-01-05T20:38:51+02:00 196 16

ЖИВОТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАСЕН 🇧🇬

ЖИВОТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАСЕН
На Мариела – с любов!
Моя мъничка кукло, растеш
без тревога за идното утре
и по детски щастливо се смееш, ...

кумеца

Poetry

2005-12-28T20:42:30+02:00 412 38

ЛЮБОВ 🇧🇬

ЛЮБОВ
Все по-често мисля си за края.
Може би ще си отида млад,
разменил примамливото в рая
за любов към този грешен свят. ...

кумеца

Poetry

2005-12-26T23:07:09+02:00 722 54

НОВА ГОДИНА! 🇧🇬

НОВА ГОДИНА!
В чашите да сипем руйно вино!
В душите ни днес музика звучи!
Да вдигнем тост за Новата година,
с искрящи от веселие очи! ...

кумеца

Poetry

2005-12-24T01:31:29+02:00 240 14

ПОСЛЕСЛОВ 🇧🇬

ПОСЛЕСЛОВ
Една жена съня ми обладава.
С вятър в косите, в очите – с нега.
Всяка нощ на сън я пожелавам
и се събуждам с чувство на тъга. ...

кумеца

Poetry

2005-12-19T21:58:53+02:00 162 16

НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ 🇧🇬

НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ
Толкова тихо е в твоята стая.
Ти спиш с усмихнато лице.
Но седна ли до тебе – зная –
ще те събуди моето сърце. ...

кумеца

Poetry

2005-12-19T10:00:09+02:00 339 14

КОЛЕДНО 🇧🇬

КОЛЕДНО
Иисус роди се в коледната нощ!
Витлеемската звезда прониза мрака.
Той идва на земята с тиха мощ,
времето си жертвено да чака. ...

кумеца

Poetry

2005-12-15T20:06:03+02:00 168 12

ЗАДОЧНА СРЕЩА 🇧🇬

ЗАДОЧНА СРЕЩА
на Стефан
Приятели, не мога да съм с вас,
но заедно през времето ще минем,
и ще се върнем в оня весел клас, ...

кумеца

Poetry

2005-12-14T21:56:42+02:00 219 14

ПРЕДКОЛЕДНО 🇧🇬

ПРЕДКОЛЕДНО
Празници идат, ама защо са?
Има ли кой да празнува?
В тая държава, гладна и боса,
народа зле поминува. ...

кумеца

Poetry

2005-12-13T19:32:42+02:00 120 2

ЩЕ НИ ИМА! 🇧🇬

ЩЕ НИ ИМА
Ще оцелеем, въпреки застоя,
и въпреки тях – политиците.
Издръжлив ни е – види се – соят
и калени в бедност душиците. ...

кумеца

Poetry

2005-12-13T19:29:12+02:00 152 16

С ОПТИМИЗЪМ 🇧🇬

С ОПТИМИЗЪМ
И мен, като всички, по пътя нелек,
крепят ме стотици надежди.
Стремя се най-вече да бъда човек.
В униние чело не свеждам. ...

кумеца

Poetry

2005-12-11T01:48:45+02:00 159 14

ОТКРОВЕНИЕ 🇧🇬

ОТКРОВЕНИЕ
Усещаш ли, че в мен бушуват чувства,
които аз не искам да прикривам?
Разбираш ли, че бавно ме напуска
последната почтена съпротива? ...

кумеца

Poetry

2005-12-09T11:42:12+02:00 279 14

РАЗМИСЪЛ 🇧🇬

РАЗМИСЪЛ
Как бавно опознаваме света.
Понякога един живот е малко.
Минавайки през своите лета,
и побелели, още сме си малки. ...

кумеца

Poetry

2005-12-09T11:41:56+02:00 183 8

ВИДЯХ 🇧🇬

ВИДЯХ
На А. Гръблева
Не те разбрах
(прощавай, че на “ти” сме),
но в теб видях ...

кумеца

Poetry

2005-12-07T19:53:53+02:00 175 8

ОТИВАЙ СИ! 🇧🇬

ОТИВАЙ СИ
В очите ти тегне умора
от щедро пиляна любов.
Не искам отново да спорим:
за края съм вече готов. ...

кумеца

Poetry

2005-12-07T19:53:15+02:00 224 22

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ 🇧🇬

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Господи, България пази
от днешни псевдо политици!
От глупостта я запази,
и от бутуша на войниците! ...

кумеца

Poetry

2005-12-03T21:25:24+02:00 168 18

По песен на дует "Ритон" 🇧🇬

ПО ПЕСЕН НА ДУЕТ ”РИТОН”
Уморих се от тежки съвети,
от учтивост да бъда различен,
от партийни и други привети...
Уморих се да бъда безличен. ...

кумеца

Poetry

2005-12-03T21:04:17+02:00 152 2

* * * 🇧🇬

ОТЧАЯНО
Искам безпаметно да се напия,
да се изпразни главата ми от мисли.
Грижите, избледнели, да се свият,
мъркащи, безопасни и хрисими. ...

кумеца

Poetry

2005-12-03T21:04:02+02:00 130 8

НАШИТЕ НОЩИ 🇧🇬

НАШИТЕ НОЩИ
Помниш ли нашите нощи на свещ?
Бяхме тогава най-искрени.
Пламващи устни в допир горещ...
тихо прошепнати истини... ...

кумеца

Poetry

2005-12-01T22:49:47+02:00 329 40

НАДЕЖДА 🇧🇬

НАДЕЖДА
В огнен блясък вечерта пламти.
Щурците в хор разбъркан свирят.
Сред спомените ранни аз те диря -
замина си, но в тях остана ти. ...

кумеца

Poetry

2005-12-01T22:49:18+02:00 167 14

ЖИВОТЪТ Е ЖИВОТ... 🇧🇬

Отхвърлен от Съдбата съм, но знам –
животът е живот, когато си притиснат,
когато се пребориш с него сам,
когато от доволството ти писне.
Когато се намираш във беда ...

кумеца

Poetry

2005-11-29T21:04:03+02:00 164 14

ВИНА 🇧🇬

Умираме по малко всеки ден.
Но ако моят лист остане празен,
стотици атоми умират в мен
и чувствам се виновен и премазан.
Умира стих и мисъл, и любов, ...

кумеца

Poetry

2005-11-29T21:03:21+02:00 144 4

НАРКОТИК 🇧🇬

НАРКОТИК
Неземна си, когато ме целуваш,
мой ангел от нeобуздана плът.
Душата ми в небитието плува,
без никаква посока, и без път. ...

кумеца

Poetry

2005-11-27T15:53:51+02:00 188 18

НЕ СИ ОТИВАЙ! 🇧🇬

НЕ СИ ОТИВАЙ
Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта. ...

кумеца

Poetry

2005-11-27T15:47:10+02:00 292 36

СЪКРОВЕНО 🇧🇬

СЪКРОВЕНО
Дали ще мога, с право, някой ден
да кажа гордо, че в света огромен,
останало е нещичко от мен,
преди да се превърна в спомен? ...

кумеца

Poetry

2005-11-26T21:17:37+02:00 153 10

РЪЦЕТЕ ТИ 🇧🇬

РЪЦЕТЕ ТИ
Ръцете ти(малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни. ...

кумеца

Poetry

2005-11-24T19:42:56+02:00 201 16

И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО 🇧🇬

И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО
На мен ми се смеят: наивен съм бил,
глупав – и, в кой свят съм, всъщност?
Стига съм мислил като дебил.
Що за архаична същност?! ...

кумеца

Poetry

2005-11-22T21:52:22+02:00 134 8