РАЗМИСЪЛ
РАЗМИСЪЛ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Как бавно опознаваме света.
Понякога един живот е малко.
Минавайки през своите лета,
и побелели, още сме си малки.
Учудваме се страшно всеки път,
намерили парчета от мозайката.
Наивни ли сме или сме глупци,
когато над откритото се вайкаме?
И вече се броим за мъдреци,
и гледаме на другите с насмешка.
Строиме храбро пясъчни дворци
и крием в тях поредната си грешка.
© Румен Ченков All rights reserved.
чета ги втори път ..ще ги чета пак и пак, но...ти си го знаеш
