mem (Мариана Харизанова)

Събуди се 🇧🇬

„ И сън приключва живота ни тъй кратък…”
Шилер
Кога ще се пробудиш, скъпи? Думите като плодоносен цвят ще се разтворят върху очите ти, загледани в сиянието на любовта. Приеми я, защото ще разгневиш небето и то ще откъсне от парцалените облаци дрипава въздишка и ще ти я изпрати като спомен за болката ...

mem

Essays

2006-02-12T14:02:58+02:00 254 2

Защо не ме харесваш...

mem

Pictures

2006-01-23T23:08:09+02:00 294 10

Настроение 🇧🇬

Вятърът разроши листата,
дъждът заплака отново.
Очите ми потърсиха безкрая
в един лист и една дъждовна капка.

mem

Poetry

2005-06-17T07:53:03+03:00 154 2

А ти прости ли... 🇧🇬

„Господи, до колко пъти, като
съгреши брат ми, да му прощавам?
До седем пъти ли?
Исус му рече: Не ти казвам: До седем
пъти – до седемдесет пъти по седем.” ...

mem

Essays

2005-05-14T02:59:51+03:00 603 10

Виртуални лъжи - Delete 🇧🇬

Виртуални лъжи - Delete
„Сто красиви лъжи не струват нищо
пред най-грозната истина...”
Достоевски
Повяхнал букет. ...

mem

Poetry

2005-05-02T04:32:59+03:00 187 8

Приятел или... 🇧🇬

Не мрази. Обичай.
Не проклинай. Прости.
Не забравяй. Помни.
Предаде те.
Не търсеше душата ти. ...

mem

Poetry

2005-04-08T04:46:03+03:00 230 6

Между Небето и Земята 🇧🇬

Между Небето и Земята има тесен път,
по който преминават само силните.
Между Небето и Земята е застинала Болката
от невъзможността да докоснеш Небето,
ако не превъзмогнеш постоянното падане по Земята. ...

mem

Poetry

2005-03-29T00:45:42+03:00 135

Да срещнеш себе си 🇧🇬

Срещата със себе си е най-дългото пътуване.
По пътя винаги има следи от недовършени ремонти.
Когато срещнеш себе си, ще разбереш,
че си видял илюзията за това, което не си ти…

mem

Poetry

2005-03-29T00:43:06+03:00 153 2

Кръст 🇧🇬

Да се докоснеш до болката
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел ...

mem

Poetry

2005-03-29T00:42:05+03:00 172 8

Силата е в Любовта 🇧🇬

Страхът е плод на неверието.
Силата се ражда от вярата.
Вярата побеждава страха
и носи изцерение на духа.
Единствената сила е в Любовта.

mem

Poetry

2005-03-29T00:40:15+03:00 194

Разговор с Любовта 🇧🇬

- Защо ме търсиш там, където не мога да бъда?
- Защото краката ме отнасят по пътища,
скрили спомена за теб.
- Забрави за пътищата и пътеките,
те няма да те доведат до мен. ...

mem

Poetry

2005-03-29T00:38:11+03:00 165 2

За вярата, надеждата и любовта 🇧🇬

Където и да потърсиш Надеждата,
тя ще отлита като птица,
пожелала да вкуси дъха на свободата.
Където и да потърсиш Любовта,
тя ще отговаря с мелодията, ...

mem

Poetry

2005-03-29T00:35:22+03:00 181

Мадоната 🇧🇬

В очите на Мадоната потърсих спомена за майката,
която не остана приведена над леглото ми.
В сълзите на Мадоната се огледах
и продължих да търся майката,
която загубих в прашния път на изпитанията. ...

mem

Poetry

2005-03-29T00:33:12+03:00 122

Тишина 🇧🇬

Тишината в душата ми
е притихнало крило на птица.
Как искам да полетя
и да запеят в душата ми птиците,
чиито песни отдавна забравих. ...

mem

Poetry

2005-03-29T00:28:27+03:00 143

Надеждата 🇧🇬

Животът е там,
където е сърцето ти.
Сърцето е там,
където е мисълта ти.
Мисълта е там, ...

mem

Poetry

2005-03-29T00:23:49+03:00 159

За смисъла на живота - монолог на един ангел 🇧🇬

Не търси смисъла на живота в отъпканите коловози, които ще затруднят полета ти към онези светове, неизразими и непонятни, но носещи в себе си отговора. Смисълът на живота е в това до края да го търсиш като химера, която се приближава към жадната ти за истината душа, но останала недокосната, защото с ...

mem

Essays

2005-03-29T00:19:10+03:00 713 2

Раздялата 🇧🇬

Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше. Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи, които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си. Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...

mem

Prose

2005-02-19T01:18:01+02:00 247 8

Историята на един пинчер 🇧🇬

Хората обичат да си разказват истории, чиито поуки не винаги достигат до разума им, а аз искам да разкажа една история, видяна през моите очи. Човекът се мисли за най-интелигентното и чувствително творение, но това е така, защото замаян от гордост, не проумява, че и други живи същества разбират свет ...

mem

Prose

2005-02-04T01:01:42+02:00 250 2

Не си отивай 🇧🇬

Не си отивай.
Земята няма да помни следите от сълзата,
която я напои. Като болка.
Не си отивай.
Небето няма да прегърне птиците, ...

mem

Poetry

2005-02-04T01:00:07+02:00 183

Цветята умират 🇧🇬

Цветята умират преди да разцъфтят.
Любовта угасва преди да изгрее.
Животът отминава преди да се родиш.
И всичко потъва в омарата
на голямата илюзия Надежда. ...

mem

Poetry

2005-02-04T00:59:20+02:00 197 2

Моят свят си ти 🇧🇬

Моят свят си ти,
но твоят свят преплита прави,
построени от подредени точки,
които препъват мечтите ми.
Безкраят към който те водя ...

mem

Poetry

2005-02-04T00:58:44+02:00 246

Казано е да прощаваш 🇧🇬

Казано е да прощаваш
седемдесет по седем пъти.
А колко можеш да грешиш?
Прощавам, защото обичам.
Ти защо мълчиш? ...

mem

Poetry

2005-02-04T00:57:50+02:00 164

Когато си на Земята 🇧🇬

Когато си на Земята,
търсиш утеха за очите.
Златистият облак,
облян от слънчеви лъчи,
не е поглед към Небето, ...

mem

Poetry

2005-02-04T00:57:11+02:00 151

Импресия 🇧🇬

Човек не може да чуе посланията на Небето.
Шумът на дъждовните капки
заглушава шепота на звездите.

mem

Poetry

2005-02-04T00:56:27+02:00 138 2

Обичай ме 🇧🇬

Обичай ме,
за да остана красива.
В тишината на смълчаните думи
искам да видиш лицето ми,
посипано със лунен прах. ...

mem

Poetry

2005-02-04T00:55:06+02:00 269 2

При теб ще дойда 🇧🇬

При теб ще дойда с последния дъжд
и с капките, окъпали небето,
ще отмия твоята тъга,
родена от забравата на битието,
в което хора, гари, дъжд, мъгла ...

mem

Poetry

2005-02-04T00:54:12+02:00 189 6

Не ме търси 🇧🇬

Не ме търси сред хората,
в шепота на думите
и смеха на децата.
Аз съм другаде -
между Небето и Земята ...

mem

Poetry

2005-02-04T00:53:39+02:00 204 2

Не тъгувай 🇧🇬

Не тъгувай за отминалия листопад.
Не поглеждай към падащия лист,
защото не всеки полет е във вярната посока.
Погледни нагоре и забрави земното притегляне.
Ти не си част от листопада, ...

mem

Poetry

2005-02-04T00:52:59+02:00 188 2

Светлина 🇧🇬

Когато вечерта прекърши смеха на деня,
а нощта запали факлата на изгрева,
тогава и ти ще тръгнеш към себе си,
потърсила не ден и нощ, а просто Светлина.

mem

Poetry

2005-02-04T00:52:12+02:00 163 2