Zaks (Симеон)

На една несбъдната любов 🇧🇬

И пак вървя, но вече бавно.
Сега аз зная пътя свой.
Очи затварям - не ми трябват,
в главата ми стои портретът твой.
Вървя напред, а пътят няма край ...

Zaks

Poetry

2005-02-18T21:31:52+02:00 211 4

Траур 🇧🇬

Сякаш и времето днес в траур тъжи.
Плаче безмълвно с капки безверни
и слънцето даже, със свойте лъчи
не иска да прогони мислите черни.
Защо случва се? Честно ли е? ...

Zaks

Poetry

2005-02-18T21:24:10+02:00 147 2

* * * 🇧🇬

Денят бе светъл, топъл, може би дори красив,
но тя не искаше, не можеше да му се радва.
Мислеше си, колко малко трябва,
за да е човек щастлив.
Защо ли случи се, не биваше така да става. ...

Zaks

Poetry

2005-02-18T21:23:27+02:00 128

* * * 🇧🇬

часовника трака твърде бавно
очите ми са пълни със сълзи
гледаш ме хладно и омразно
искам завинаги да завали
със мрака идва болка и тъга ...

Zaks

Poetry

2005-02-18T21:22:58+02:00 111

* * * 🇧🇬

[Quote - от друго стихотворение]
Уморено прерязвам ръцете си,
уморено кръвта ми потича,
уморено настига ме мракът,
уморено ме нейде повлича... ...

Zaks

Poetry

2005-02-18T21:22:13+02:00 122 4

* * * 🇧🇬

понякога обичам, понякога боли
понякога съм тъжен, понякога вали
понякога мечтая, понякога мълча
но винаги ще пазя във себе си мига
понякога умирам, за да се родя отново ...

Zaks

Poetry

2005-02-18T21:20:18+02:00 136

* * * 🇧🇬

преследвайки илюзии в дъжда отново тичам
на истинската болка отново се обричам
това съм аз и няма да се променя
не чакай ти от мене маска да сваля
не виждам нищо хубаво в живота преебан ...

Zaks

Poetry

2005-02-18T21:19:42+02:00 118 2

* * * 🇧🇬

И както винаги седеше сам и гледаше във мрака на нощта. Тъмнината беше толкова тиха и някак чиста. Може би защото скриваше всичко - болката от вярата в светлината, боклука по земята, шума от живота, дори празните погледи в очите на хората. Той стана и пусна музика, убивайки тишината и част от мислит ...

Zaks

Essays

2005-02-18T17:09:16+02:00 351 2