Zimed (Зимед)

Нощен джаз в бар “The Who” 🇧🇬

Бар “The Who” дишаше лениво под тежката мъгла, покрила в ефирна плът ъгъла на “Седмо авеню”. И този път аз бях там, в 9:27h вечерта, завит в хладно очакване пред вратите на нощната обител. И този път нищо не се отчупи от мрака на слепите улици. Ръждивата лампа сипеше оранжево от стъкленото си око и ...

Zimed

Prose

2006-08-29T10:06:47+03:00 112 2

Сянката под стола ти 🇧🇬

Сянката се тресе под краката на стола и ти, ужасен, трепериш, стъпал отгоре му.
“Каква е тази сянка, която толкова много ме плаши?” - питат очите ти.
“Какво иска от мен?” - гърчат се устните.
И ти си безпомощен. Сам, необичан вече дори и от мен. А и как бих могла да те обичам, щом страхът ти е толко ...

Zimed

Prose

2006-05-31T17:29:41+03:00 139 5

Коледа по холивудски 🇧🇬

Всичко вървеше точно по план. Юли месец беше в разгара си, а аз бях завършил работата по дебютния си сценарий. “Ако го одобрят веднага, ще имам 5 месеца да го заснема и да излезе за Коледа. Идеално!”, въртяхa се из главата ми тези идеалистични мисли, докато пътувах към офиса на г-н Джонсън. Харолд, ...

Zimed

Prose

2005-12-25T18:08:13+02:00 127 6

Богините се забавляват 🇧🇬

Богините се забавляват
Какво ще кажеш да започваме играта наново,
само че сега, аз ще бъда Вярата, а ти Разочарованието.
Лошото е единствено в това, че
ще трябва да си вързана, иначе ...

Zimed

Poetry

2005-11-28T22:46:54+02:00 122 6

school=cool 🇧🇬

Честито! Чувствайте се щастливи и доволни! Най-накрая, след отвратителни, направо ужасни, два месеца чакане, най-хубавото нещо на света се завърна при нас. И то за цели девет прекрасни месеца. Изпълнени с неспирна радост и сладка утопия, това отвратително кратко(само девет месеца) забавление така ще ...

Zimed

Prose

2005-09-19T16:00:53+03:00 163 2

DREAMS 🇧🇬

Как обичам нещата, които не мога да получа. Как обичам да летя, да сънувам, да плета. Как искам да пуша, да чувствам истински, да се вглеждам, да не мисля. Мечтите ни, когато се готвят са сладки, когато станат готови, ама още парят, стават малко страшнички, а когато изтинат и са готови за консумация ...

Zimed

Prose

2005-07-10T16:49:15+03:00 138

Краят ще е вечен 🇧🇬

Ръка без дух се там явява,
бяла като прахче радост ме пленява.
Парченца вечност тракат и приканват тъмнината,
следсмъртен стон разстила тишината.
Докосва ме отново със сухите си пръсти, ...

Zimed

Poetry

2005-05-17T13:40:55+03:00 181 8

Цветето и вятърът 🇧🇬

Тука съм,
под руините,
надигам се наново,
но вятъра е прекалено силен,
не ме пуска, ...

Zimed

Poetry

2005-05-16T01:02:52+03:00 160

Неволите на писането 🇧🇬

И ето го там, стоеше на последния чин, клатейки се на задните крака на стола, както винаги обичаше да прави, той си повтаряше на ум все една и съща дума- очерк, очерк, очерк и пак очерк. От всичките журналистически жанрове, не че ги познаваше много, защото за първа година учеше журналистика, май оче ...

Zimed

Prose

2005-04-16T11:54:37+03:00 138 4

Лудостта – кривото огледало на нормалността 🇧🇬

Събуди се в една тъмна стая, толкова тъмна, че не можа да определи къде точно свършва. Понечи да се надигне и тогава чу гласове, идващи, като че ли от нищото.
- Ето, събуди се- каза твърд мъжки глас.
- Хайде, елате да го посрещнем- добави друг - женски.
От мрака към него се зададоха някакви странни, ...

Zimed

Prose

2005-04-02T12:05:00+03:00 202

Дрога 🇧🇬

Някаква нежна, тиха стихия беше обхванала Конниците тази нощ. Танцуваща в нашите сърца, подклаждана от меката светлина на празничната луна, тя беше завладяла всички ни. Надигаше бутилките ни, зараждаше смеха ни и нежно го избутваше навън през устите, заедно с неспирните думи, вече несвързани помежду ...

Zimed

Prose

2005-03-26T11:29:53+02:00 232 2

00:00h 🇧🇬

Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...

Zimed

Prose

2005-03-21T23:32:47+02:00 522 34