* * *
1 min reading
-
Не мога да ви простя. За това, което съм.За това , което не съм.За това, което не съм била и никога няма да бъда.
Не мога да простя лицемерието, което се роди в усмивката ми.
Не мога да се примиря с премерената хлад в очите ми.
Със стъклото в спомените ми- слаби и плахи,толкова редки и ценни.
Преди бях топла и неспокойна, трогвах се от най- дребни неща,
плачех пред пурпурните залези
и душата ми трепваше от писъка на птици късно вечер.
Сега съм студена.Студена като камък.Сърцето ми е късче лед.
Като на Кай, целунат от Ледената кралица.
Не се спирам пред нищо.
Любовта не се котира.
Любов няма.
Има само похот, желание, страст, физическо привличане, животинска нужда.
И аз продавам душата си.Продавам тялото си.Въргалям се в сатенени завивки с хладни, студени и пресметливи мъже, които болезнено приличат на мен.
На сутринта остават само празните бутилки от безлично вино и неприятния вкус от непознато тяло върху устните ми.
Не мога да ви простя.За твърдостта си да приемем неизбежното.За неумението си да плача на тъжни филми.За мъдростта да приемам еднакво живота и смъртта.
Не мога да простя за хилядолетията, скрити в погледа ми,
за старостта на познанието, което тегне на плещите ми.
Аз съм прекрасна в своята жестокост.
В душата ми празнува пустотата.Там отекват само кухи стъпки на отминал живот .
Тегне ехото от падащите паяжини.
Не, не мога да ви простя.ВИЕ, комерсиализирани, продажни, безчувствени хора, вие сте виновни за моето нещастие.
Загледани в себе си, отминавате живата вода и я мърсите с грешните си стъпки.
Смеейки се над чуждите сълзи, ме убивате.
Протегнете ръка поне веднъж към слънцето.Почувствайте какво значи човечност.
Не залагайте добродетелите си за едномесечна заплата.
Бъдете хора.Обичайте се.
И тогава може би има шанс и за мен.
© Александра All rights reserved.
