* * *

Как започва всичко?

Животът ти е страхотен! Не може да стане по- добър и ти си напълно доволен,
докато един ден не се появява  "той" или "тя"!Уж всичко е наред и в
началото сте само приятели, но ти... се влюбваш!И тогава... светът се
преобръща!Ами сега?И без да усетиш поставяш сам началото на собствената си
сърдечна гибел.


Какво да направиш?

Че казва ли ти някои!Всеки гледа себе си и ти оставаш сам!Изборът е твой-
да премълчиш или да признаеш чувствата си!Ти мислиш:"Ако премълча той / тя
няма никога да разберат за моите чувства, ще съжалявам че не съм my / и
казал и душата ми никога няма да намери истински покой.Ако му / и кажа пак
той/ тя може да се отдръпне и всичко да се провали.Да го/ я изгубя като
приятел.Не ,не моя да рискувам!Какво да правя!Защо ми трябваше да се
влюбвам ?" И така дни наред прекарваш в терзания!

Какво направих аз: Първо премълчавах ,но осъзнах, че в крайна сметка ни е
дадено сърце за да чувстваме и уста за да изразяваме чувствата си.Така че
просто бях искрена!

Съвет: Направи като мен! Каквото и да стане поне ще знаеш отговора!    




Какво е любовта?

Как во е? Ти ми кажи де?:) Давани са толкова много определения. Едни
казват: "Тя променя човек до неъзнаваемост!", други: "Това е нешото, което
влиза прахо но царува със сила", трети я опреличават на вечната изгряваща и
падаща звезда...Но всъщност каквото и определение да и се даде то все ще е
вярно.Защото от любовта се зараждат всички останали чувства.Заради нея
мразим, ненавиждаме, съжаляваме, помагаме, прощаваме...!Все заради нея!
Затова сърцата ни понякога са като диаманти а друг път като размазано
швейцарско сирене!

КАКВО Е ЛЮБОВТА?ПРОСТО ПОРИВ! 

Та какво говорехме? А Да! Да предположим, че ти все пак си решил/а и си
направил/а признание пред въпросния човек , че много го обичаш! Но той е
също така объркан и не знае какво да направи , какво да каже, как да
реагира! И просто (понякога без да осъзнава) ти обръща гръб!ЛОШО! Ти
започваш да се обвиняваш:" защо my/ и казах!Аз съм много зле!По-тъп човек
от мен няма.Как можах да го направя..." и прочие и прочие и швейцарското
сирене за което стана въпрос по горе се смачква още повече, докато...сети
се сам какво става!Идва депресията!При някой е два дена, при други две
седмици, а при по-емоционални.... да не ти казвам! И в крайна сметка
осъзнаваш , ше "i need your love so bad"! Но не винаги нашите желания се
сбъдват!И каква полза от любовта, когато си остава несподелена и любов ли е
изобщо това?!

Какво направих аз: Макар и с много болка обърнах страницата и продължих да
търся истинската любов, защото знаех едно-несподелената не е такава!

Съвет: Да обичаш не означава да сееш залзи, а да янеш любов!  


It must have been love!

Всеки край поставя ново начало! Всяко начало претърпява своят край!Дали ти
си изживял либов или ти предстои да го направиш, това го знае само сърцето
ти ! Но едно нещо завинаги ще тупти в теб- поривът!Той ще те насочва в
живота, защото не винаги разумът е разум!Както не винаги щастието е щастие,
а любовта любов!


И помни какво е казал Шекспир:

" Този човек, когото обичаш в мен, естествено е по-добър от мен.Но ти ме
обичаи и аз ще се постарая да стана дори по-добър от себе си!"