A Днес е в ръцете ни...
2 min reading
Това есе е написано по повод 60 годишнината от победата над хитлерофашизма. Надявам се, който го прочете, да се замисли върху стойността на мира. Благодаря
A Днес е в ръцете ни...
"Човек има нисша и висша природа.Когато нисшето почне да служи на висшето, тогава светът ще се промени."
Петър Дънов
Простичко, нали? Пък защо все не се случва...
Душата ми тупти в червена болка, а разумът няма в своите измерения силата да осмисля и оправдава мотивите, користта и самозабравата на създателите на най-нехуманната действителност в човешката история – Втората световна война. Сякаш греховете ни натежаха във времето и узряха в мъртва утроба – жестокост, алчност, властолюбие – това ли са новите господари на Човека? А още Омир прозря безсмилието на войната...
Просто си представете: Да живееш тихо, в една красива и проста реалност. И изведнъж се чува шум – готов да изгризе мозъка ти със своятa пронизителност, шум, който се оказва вестител на едно черно събитие. Започват бомбардировки, взривове, експлозии. Изведнъж някой разбива света, живота ти, като го превръща в...Оцеляване. А ти, твоето семейство и всички обичани от теб хора сте поредните жертви на Войната. Някой се е появил с претенцията на властимащ. И то върху земята, в която си влял душата си, която си целувал с труда си. Постепенно ставаш част от безумието на войната – лее се кръв и светът се къса на парчета от едни така слаби същества. Да, това сме ние, хората! В няколкото години след 1939г. лудост и безобразия са обладали духа човешки.Ала дори в абсурда на събитията от Втората световна война има светлинки. Тази, която аз съзрях е в духовната мощ на братята руси, защитавали Ленинград до последна капка кръв.900 дни. 900 дни са родината, любовта и устойчивостта в хиляди
сърца. Това е един от моментите в световната история, в които се наблюдава апогея на човешкия дух. Един от големите уроци за настоящето. Тези хора са опазили човешкото у себе си дори в най-бруталните прояви на самосъхранението( яденето кожата на обувките се е превърнало в обичайна практика), защото в основата на тази борба е Любовта към живота.
Как се случи това? Бог ни е сътворил с безмерна любов, а ние сме се проявили като зверове. Увлякли сме се в най-грешната от всички игри – да се погубваме едни други. И каква е ползата? Печели само печатарската индустрия като намира материали за учебниците по История...
Зная, днес е лесно – само говорим, припомняме, клатим укорно глави към миналото. То си е там. А Днес е в ръцете ни, все още в мир. A Той е свещен.
Иска ми се да се обичаме, да положим правдата за основа на новия социум. Нека ни боли от миналото, нека ни е гузно – само така няма да повторим глупостта на войната. Да се обичаме – това остана най-голямото изкуство, което човекът въпреки многовековната си история, все още не е усвоил!
Н.Грозева
© Неда All rights reserved.
