А как мразя сбогуваниятя
1 min reading
Протегни ръка и докосни щастието си!Виж,то е на рамото ти.Това е твоята малка
дъщеричка и твоето семейство.Обичай ги!Аз също много те обичам,но...Пътечката,по
която бях тръгнала започна да се губи.Вратата,която е в края й вече е
заключена.Остава ми да се върна.Обратният път минава през море от сълзи.Трябва
да го преплувам,ако не искам да се удавя.Страхувам се!Вече съм чела за няколко
жени,обезобразени с киселина.Не искам да съм следващата.Не искам
също,някой,пратен от някого да ме срещне в тъмните зимни улици и да ми покаже
колко е страшно да обичаш.Трябва да се върна.Не искам,но трябва!Не подозирах,че
ще е толкова трудно.Мъчително също.Обичам те!Винаги ще е така,но вече го
казвам,вървейки назад.Ще се връщам без да откъсвам очи от заключената
врата.Докато остане толкова далеч,че да не мога да я достигна и с поглед.И
голямата любов ще остане само в сърцето ми.Нямам право да събарям гнездата на
другите птици.Затова ще внимавам.Едното ми крилце вече е прекършено.Трябва да се
науча да летя само с другото.Дали ще мога?Трябва да си тръгна...Моята голяма
лююбов,толкова сладка и...непреодолимо трудна...А как мразя сбогуванията...
дъщеричка и твоето семейство.Обичай ги!Аз също много те обичам,но...Пътечката,по
която бях тръгнала започна да се губи.Вратата,която е в края й вече е
заключена.Остава ми да се върна.Обратният път минава през море от сълзи.Трябва
да го преплувам,ако не искам да се удавя.Страхувам се!Вече съм чела за няколко
жени,обезобразени с киселина.Не искам да съм следващата.Не искам
също,някой,пратен от някого да ме срещне в тъмните зимни улици и да ми покаже
колко е страшно да обичаш.Трябва да се върна.Не искам,но трябва!Не подозирах,че
ще е толкова трудно.Мъчително също.Обичам те!Винаги ще е така,но вече го
казвам,вървейки назад.Ще се връщам без да откъсвам очи от заключената
врата.Докато остане толкова далеч,че да не мога да я достигна и с поглед.И
голямата любов ще остане само в сърцето ми.Нямам право да събарям гнездата на
другите птици.Затова ще внимавам.Едното ми крилце вече е прекършено.Трябва да се
науча да летя само с другото.Дали ще мога?Трябва да си тръгна...Моята голяма
лююбов,толкова сладка и...непреодолимо трудна...А как мразя сбогуванията...
© Людмила Евтимова All rights reserved.
