Благодаря ти!
Дълго време бях сама и неразбрана от другите. Имах усещането, че хората ме отбягват, защото усмивката бе изчезнала от лицето ми повече от две години. Нямаше хора, с които да споделя това, което тежи на душата ми. Погледът ми винаги бе тъжен и умислен. Много пъти съм се замисляла кога и на мен ще ми се усмихне съдбата.
И ето, че това се случи...
Една прекрасна зимна вечер се появи, сякаш от нищото, едно момче. Той бе като Коледен подарък за мен и за закупнялото ми за любов сърце. Той заплени душата ми с непринуденост, чаровен поглед и усмивка. Той успя да накара сърцето ми да забие лудо и погледа ми отново да засияе. Всичо стана без да сме го планували. Един миг и вече нищо не беше като преди. Двамата сплетохме ръце и вървяхме под светлината на звездите. Луната осветяваше пътя по пътеката на нашето щастие. Двамата - ръка за ръка- заедно вьв вечността.
Всичко се случва много бързо и по един непознат досега за мен начин. Малко се страхувам да не бъда наранена отново, но искренно вярвам и се надявам това да не се случи. Защото откакто сме заедно аз си лягам и се събуждам с мисли за него. Може би започвам да се влюбвам или поне да изпитвам чувства, които не съм преживявала никога.
Обичкам те, миличко!
© Писателката All rights reserved.
...
