Jul 18, 2006, 9:13 PM

Бягство

  Essays
218 0 10
2 min reading

“БЯГСТВО”

                                       <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                                                                                на К.К.

 

 

Последна нощ,

а утре ме очаква път.

Поглеждам през прозореца –

дали навън вали?

 

 

         Искам да танцувам с теб на тази песен. Искам всяка нота да ме удря през лицето и плесниците да крещят в ушите ми: “Защо?” Искам всеки звук да ми причинява болка. Искам усмиреният гняв да ме спъва на всяка крачка, за да падам отново и отново в ръцете ти. Да стоя така, само миг, за да се отдръпна после, уплашена. Ще бъда с високи, остри токчета. Искам да тъпча по спомените, да ги разкъсам, да ги разпилея, да не остане нищо, освен празнината – онази празнина, която ни раздели, защото в този момент само тя ни събира. Искам да бъдем като марионетки – непохватни кукли, увиснали на конците на своята любов.

         Крачка напред, после вляво, сега завъртане… Без усмивки. Без многозначителни намигвания. Без търсещи ръце, които се спускат по тялото. Освободени от понятия и чувства, изпразнени от философски въпроси, свободни, свободни, както никой друг, освободени от самите себе си. Не е ли красиво?

 

* * *

 

Последни акорди… Повдигам бавно глава:

 

Последна нощ,

а утре ме очаква път.

Поглеждам във очите ти –

дали съм още в теб?

 

 

23.04.2006г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments