ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ
2 min reading
Казват, че небето е душата на вселената и събира мечтите на хората като
ги превраща в звезди. Не знам дали това е истина, но вярвам ,че ако е така,
то и моята звезда проблясва макар и все още колебливо, сред останалите.
Да достигнеш звездите… Толкова малко думи, а съдържат толкова много в
себе си…И това е така, защото тези малки светилници са израз на вечния
човешки порив и стремеж към свободната вис. Защото “човекът е създаден, не
за да влачи вериги, а да лети над земята-широко разперил криле”.Крилете на
щастието, които ще го отнрсат до неговата звезда-мечта.
Човек се ражда свободен. Не знае защо е дошъл на този свят, не са го и
питали, но още от първата глътка въздух, от първото плахо прохождане, му е
предоставено правото, той да решава бъдещото си предназначение- да живее
истински или просто да съществува. Да живееш значи да се стремиш към нещо .
И ти го правиш- преодоляваш непреодолимото, за да изживееш щастието на
осъществената мечта. А тя е там горе, сред звездите и те чака. Но как да
я достигнеш? Ще я достигнеш ли изобщо?Луташ се в себе си, а отговор все още
няма. Но несе отказват, защото си свободен, а свободен ли си –ти можеш
всичко. И продължаваш по трудния , но примамлив път, пропадаш в черните ями
на битието и пак се изправяш. Но животът не е вечен. Той е миг между две
вечности и докато усетиш, е отлетял. Наближава часът да си отидеш от тази
блажена земя. И ти умираш, но щастлив, защото си живял пълноценно. Макар и
в последните минути от битието си, ти изживяваш онова щастие, за което си
се борил цял един живот. Не случайно казват, че когато пада звезда, някой
умира. Така е! Този някой, обаче, си отива от земята, но не и от
Вселената, защото заема мястото на звездата си мечта и самият той се
превръща в такава. Тогава… не означава ли ”Да достигнеш звездите”, да
достигнеш самия себе си? Да се осъществиш на земята? Да лешиш човешкото си
сърце от мечти, пориви, мисъл за щастие, е все едно да се леши земята от
атмосфера.
Обичам през августовските вечери, да легна на меката трева по гръб, да
слушам песента на щуреца и вперила поглед нагоре към звездите, да кроя
планове как да усъществя мечтите си, чрез щастието. Сигурно ще кажат, че ще
бъде истинско чудо ако това стане.” Чудеса има там, където вярват в тях, и
колкото повече вярват, толкова по-често те стават.”(Дидро)Отправям поглед
към звездите и ми се иска по-скоро да полетя. Разчитам на порива! А
вие?
ги превраща в звезди. Не знам дали това е истина, но вярвам ,че ако е така,
то и моята звезда проблясва макар и все още колебливо, сред останалите.
Да достигнеш звездите… Толкова малко думи, а съдържат толкова много в
себе си…И това е така, защото тези малки светилници са израз на вечния
човешки порив и стремеж към свободната вис. Защото “човекът е създаден, не
за да влачи вериги, а да лети над земята-широко разперил криле”.Крилете на
щастието, които ще го отнрсат до неговата звезда-мечта.
Човек се ражда свободен. Не знае защо е дошъл на този свят, не са го и
питали, но още от първата глътка въздух, от първото плахо прохождане, му е
предоставено правото, той да решава бъдещото си предназначение- да живее
истински или просто да съществува. Да живееш значи да се стремиш към нещо .
И ти го правиш- преодоляваш непреодолимото, за да изживееш щастието на
осъществената мечта. А тя е там горе, сред звездите и те чака. Но как да
я достигнеш? Ще я достигнеш ли изобщо?Луташ се в себе си, а отговор все още
няма. Но несе отказват, защото си свободен, а свободен ли си –ти можеш
всичко. И продължаваш по трудния , но примамлив път, пропадаш в черните ями
на битието и пак се изправяш. Но животът не е вечен. Той е миг между две
вечности и докато усетиш, е отлетял. Наближава часът да си отидеш от тази
блажена земя. И ти умираш, но щастлив, защото си живял пълноценно. Макар и
в последните минути от битието си, ти изживяваш онова щастие, за което си
се борил цял един живот. Не случайно казват, че когато пада звезда, някой
умира. Така е! Този някой, обаче, си отива от земята, но не и от
Вселената, защото заема мястото на звездата си мечта и самият той се
превръща в такава. Тогава… не означава ли ”Да достигнеш звездите”, да
достигнеш самия себе си? Да се осъществиш на земята? Да лешиш човешкото си
сърце от мечти, пориви, мисъл за щастие, е все едно да се леши земята от
атмосфера.
Обичам през августовските вечери, да легна на меката трева по гръб, да
слушам песента на щуреца и вперила поглед нагоре към звездите, да кроя
планове как да усъществя мечтите си, чрез щастието. Сигурно ще кажат, че ще
бъде истинско чудо ако това стане.” Чудеса има там, където вярват в тях, и
колкото повече вярват, толкова по-често те стават.”(Дидро)Отправям поглед
към звездите и ми се иска по-скоро да полетя. Разчитам на порива! А
вие?
© Таня Илчева All rights reserved.
