Дефиниция
ДЕФИНИЦИЯ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Излез от задния двор на своите предразсъдъци и ме погледни. Не с очи. Опитай да ме усетиш несетивно. Да виждаш със сърцето. Но няма да можеш. Защото не искаш. Или защото те е страх. А може би по малко и от двете. Не искаш – защото ще видиш, че съм повече. Страх те е, защото съм по-добра. И мъжкото ти его ще пострада, а ние не искаме това, нали? Затова аз ще продължавам да мълча и безсловесно, с усмивка, ще те подкрепям, а вътрешно ще крещя, и мислите ми ще се блъскат, ще идват и ще си отиват – за да съхраня теб. Твоята представа за теб самия. Така всички ще сме доволни. Привидно.
Аз съм по-силна. Ти си освободен от вечното съмнение, което е основа на характера ми. Така ставаш контролируем – защото виждаш само това, което аз реша да ти покажа. И мислиш, че това е всичко. И мислиш, че това съм аз. Ти си наивен малък принц…
Да, това съм аз. Твоето отражение, което вярва в теб, за да повярваш и ти в себе си. И не съм празен знак. Аз съм лутане – между “негърът на света” от песента на Джон Ленън и “вечната и святата” в стиховете на Багряна. Аз съм твоята капризна роза. Аз съм просто ЖЕНА.
12.12.2005г.
© Вяра Стойчева All rights reserved.
