Девойката
ДЕВОЙКАТА
Каза ми да не се страхувам и ме целуна нежно. Прегърна ме силно, за да успокоиш треперещото ми тяло. Опитваше да ме предпазиш от мен самата – от вечното ми съмнение, от разрушителния максимализъм, който винаги убиваше красотата в споделените мигове. Не знам кой те прати в живота ми и защо. Не знам как издържа – капризите, обидите, несигурността. Появи се като Месия и ме хвана за ръка. А аз те последвах…
Вървях в непознатия свят, стъпвах уверено в калта, често затъвах, обърквах се, но нямаше значение, защото ти ми сочеше пътя напред. Колко пъти се давех в хорската злоба, но ти беше там, за да ме измъкнеш на повърхността, да ми дадеш куража да продължа. Колко време ми трябваше, за да прогледна! Да те видя с разбиращи очи. Но ти издържа.
Сега те следвам в онази стая. Знам, че ще ме приласкаеш и ще бъда твоята
принцеса. Малката русалка ще докосне мечтата си и ще бъде със своя принц. Приближаваш към мен и ме затваряш в най-прекрасния затвор – този на прегръдките ти. От топлината на устните ти изпадам в делириум……Колко ли време минава…Всичко става така бавно…Двамата с теб изпълваме целостта на всеки миг…
…Събужда ме вик… После потъвам отново в делириума…
* * *
Мъж и жена затварят вратата…
…А зад тях, в стаята, остава завинаги една девойка…
10.01.2006г.
© Вяра Стойчева All rights reserved.
