Dexter's lab
Стоя и зяпам...и мозъкът ми забълбуква от радиацията на срещнатите мисли.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Едно е сигурно – това е добра среща със стари приятели.
Отдавна замених прекрасната нас(л)ада от нагледното клюкарство с невидимият хазарт на размисъла. Една страст – безброй изкушения. Постигнах явна пристрастеност към забъркване на меки каши, с подправка от димно безпокойство.
Време е да се откажа, защото не е полезно за моето здраве – (това го чета в момента, върху една кутия от цигари). Но все пак, не съм развила зависимост към опушените спомени и стъкла, а към меките флуидни мисловни субстанции. Тях ги кътам в инкубатора за отглеждане на съзнание. И чакам случайната точност на някоя определена прашинка истина, която да поведе след себе си потокът от кристализираща мъдрост.
Не, не съм алчен скъперник на ценности, а само семпъл опит в лабораторията на живота. Една среда от много хипотези и безкрайна вяра. Вселена от безброй пространства...Зациклих. Отново. От дни си блъскам главата и бия тревожната камбана на цикличността. Защо е тази паника, все пак?.. Тук би трябвало да изникне поотръскан, на свой ред, опитът от предишното падане.
Когато се катериш по стълбата нагоре и всяко стъпало под теб се разбива на милион жужащи илюзии, главоболието от повтаряемостта се превръща в необходимост. И когато то липсва, разбираш, че си сдал багажа - (не на гарата, а на вярата).
Съжалявам, тук забълбукването по погрешка отдели отровни пари – заради радиацията и все още неусъвършенстваното у-плът-нение. Малко замириса, но фона все още не е кафяв...И лабораторията за мечти фунционира – с пълна сила и пара. Конденза на душевното еволюиране запотява очите ми и те все още сълзят, от време на време. Слабост или сила?!
ЕХ, най-сетне приключих с беленето на лука! Сега ще проветря и хуквам за тулумби и боза.
© Ива All rights reserved.
супер направо,шапка ти свалям 
