“Дни на борба горда…”<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

         Отдавна беше…

         Отдавна беше призовал Паисий народа си да се отърси от глупавия срам, който коварният грък насаждаше, подтикван от користните си цели и низки стремежи. Българите бяха изправили гордо глава. Друго ги вълнуваше сега, през 1876 година – сега беше дошло времето да вдигнат оръжие срещу азиатеца. И те се подготвяха трескаво за това, без дори да предполагат, че техните мечти ще се превърнат в кървава епопея.

         А те не спираха, за да се замислят за това, което правят – само осъзнаваха, че е важно да бъдат сплотени и да вярват в тази мечта. И те събираха пари, лееха куршуми, шиеха униформи, везаха знамена – бяха всички заедно, отдадени на идеята за свобода.

         Топчето пукна… От този миг нататък историята занемя, потресена от силата на българския дух. Робът, прогледнал за истината, отказа да се яви пред нейния съд, нито позволи тя да го съди. Себеотрицанието стана кредо на въстаниците, жертвоготовността – тяхна мисия. А споменът за делото им се съхрани във времето, за да стигне до нас като символ на българщината.

         Какво сме запазили от онези славни дни? Извадихме ли поуката, разбрахме ли цената на свободата си? Като че ли не. Не възприехме порива за справедливост, задушихме стремежа към светлина. Нашите предци ни повериха цветето на правдата, а какво направихме ние за него? Къде е то сега? Занемарено, обрасло в бурените на дребнавата ни пресметливост, потъпквано ежедневно от разпилените ни интереси. Забравяме ли отново рода си? Какво чакаме – месия или следващия Паисий? И защо трябва някой друг да отвори очите ни, когато и сами можем да прогледнем – трябва само да си спомним. Да оживеят в паметта ни онези дни на борба горда, за да видим, че всеки от нас може да мечтае, а мечтата е привилегия само на свободния човек. Мечтаят идеалистите, бленуват за ценностите, които ни правят хора и свързват поколенията. И в мечтите си ще видим, че Априлското въстание е най-мащабният хуманен акт на българите, чиято цел е да осигурят по-добър живот на идните поколения, като им дадат свободата, която те не са имали. Те умряха за нас. И наш дълг е да помним.

         Да помним и да се гордеем с това, което сме. Да се прекланяме пред делото на своите деди, които не преклониха глава пред трудностите, и които очертаха с кръвта си пътя, по който да вървим. С тази кръв напоиха земята и така я белязаха, че е българска, че никой, освен българите, няма права над нея. С тази кръв изписаха БЪЛГАРИЯ на Европейската карта и показаха на света, че един малък народ може много, когато е духовно богат. Урок по човечност – това е Априлското въстание. Естественият порив към свобода и справедливост, търсене на онова, което ти се полага. Пиянството на цял един народ, който грубо прекъсна нишката на съдбата, защото знаеше, че му е отредено по-велико бъдеще.

         Днес, 130 години след вашата саможертва, поклон пред вас, велики мъже! Почивайте в мир и знайте, където и да сте, че България помни своите достойни синове, защото:

         …Тоз, който падне в бой за свобода,

             той не умира…

16.04.2006г.