Добре ли е да си различен

Добре ли е да си различен?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

         Толерантност – познаваме ли тази дума? Вникваме ли в значението й или, напротив, я издигаме като щит пред правдата, като лицемерно прикриваме тесногръдието си? Да, на думи всеки е богат. И толерантен. И разбиращ. И приемащ различието. Но само когато говорим за него като за понятие, нещо абстрактно, което не ни засяга пряко. Когато разберем, че сестра ни се отдава на китаец (Маргьорит Дюрас, “Любовникът”) или че прекрасният творец, чийто ироничен начин на изразяване боготворим, е хомосексуален (Оскар Уайлд), тогава настъпва крах. Дворецът на илюзиите рухва и сред пушилката и калта на остатъците от него се появява нашето истинско “аз” – озверено, първично, разкриващо цялата жестокост, присъща на човешката природа.

         Да погледнем от друг ъгъл, нека работим не с факти, а с понятия (затова ни е дадена усъвършенствана нервна система). Добре ли е да си ментално различен – не болен, различен? Добре ли е да схващаш новите принципи и закономерности бързо, умело, да “уцелваш десетката” още при споменаването на даден проблем? Добре ли е да мислиш, преди да действаш, да съобразяваш, че всяко действие има противодействие; добре ли е да изразяваш мнението си, макар то да не съвпада с това на всички останали; добре ли е да поемаш отговорност? Не. Човекът е социално животно. Като такова му се налагат определени стандарти. Първоначално е било въпрос на оцеляване на племето, сега е умело водена политика. Двукраките са просто кухи предмети, заредени на поточната линия, принтирани по матрица, където всеки, който е различен, бива хвърлен на боклука като “некачествен”. Всъщност проблемът е, че напротив – той е прекалено качествен и това не се харесва на другите.

         За това иде реч – за хората, които, колкото и неприятно да звучи за някои, са просто природно интелигентни. Да, те се развиват, работят върху себе си, но те са предопределени да бъдат такива, а не други. Или както казвам на всеки мъж, който ме зарязва с мотива, че съм прекалено умна и това го дразни: “Съжалявам, не мога да бъда тъпо парче.” Аз проблем с интелекта си нямам. Но посредствениците тълкуват това като високомерие. И понеже не могат да ме стигнат (по-скоро ги мързи), следват повика на дивото – да рушат. Така де, защо да се потиш, докато съграждаш, като е по-лесно да повикаш двама-трима “колеги” и да съборите моя замък на мечтите. Така няма да мислите за това, че сте лишени от такъв. Ще бъдете щастливи, че аз си нямам. И ще бъдем равни. Безсмъртният постулат на шопа: “Не е важно аз да съм добре, важното е Вуте да е зле.”

         Исках да пиша за циганите. Да, циганите – не ромите. Както казва Кирил Маричков в едно интервю: “Какви роми са те? Те са цигани. Ромът е питие. Току-виж съм казал “ром” в някое заведение и, вместо да ми сервират чашка алкохол, дошъл някой циганин да ми свири на ухо.” Та именно по тази причина не пиша за тях. Не само, че не са малцинство. Сега дори е модерно да си ром. Или водка с кола. Въпрос на избор. Точно както беше модерно да си гей допреди десетина години. Сега и те не са малцинство. Оказа се, че никога не са били. Просто са се крили. Пък и всички те имат хиляди и хиляди организации, които да се грижат за правата и интеграцията им в обществото. Затова избрах този застрашен индивид – интелигенцията. Куцо и сакато полага неимоверни усилия да достъпче малкото останали издънки на тази класа, ако мога така да я нарека. Стига с вашите лозунги за равенство. Хората не са равни. Хората са различни. Виждат го, съзнават го, но отказват да го приемат.

         Добре ли ми е да съм различна? Хич даже. Обаче това ми е съдбата. Как съм стигнала до всичко, казано дотук? Ами замислих се над себе си, над собствената си изкривена психика, която обожава 50 Cent и Дензъл Уошингтън, а често недоволства срещу циганите. Замислих се над мутиралия пиедестал, на който възкачвам Кристина Агилера, докато наричам поредното момиче, повече съблечено, отколкото облечено, “к***а”. И знаете ли какво? – Не ми хареса. Затова ви казвам, че нашият мозък е устроен да отхвърля различията, освен когато се отнасят до самите нас. В основата на всичко лежи онзи взеизвестен егоцентризъм, който паразитира върху всеки човек.

         Да, добре е да се чувстваш различен. Не другите да те определят като такъв.

09.04.2006г.