другата страна
… живота.Та,раждаш се ти…и в един момент(независимо кога и защо) се замисляш – имам ли някаква цел в този живот,защо съм тук и това,че живея трябва ли да значи,че съм специален?И нямаш отговор на нито един от тези въпроси.Докато не се влюбиш,докато не дойде момента,в който осъзнаваш,че нямаш нищо,докато не почувстваш омраза,докато…знам ли.Каквато и да съм с многото ми недостатъци се радвам,че съм такава и съществувам.Имах толкова много неща и сега от части заради мен,от части заради това,че съм “много малка”,от части заради живота загубих много от тези неща и хора.И не знам…мислех,че никога щастието ми няма да свърши и бях замаяна, сякаш сънувах.И изведнъж : БААМ – всичко рухва – ТИ ОСТАВАШ БЕЗ НИКОГО И БЕЗ НИЩО.И се събуждаш.И осъзнаваш,че ти живееш.Че не можеш да си сигурен в нищо,че ти не си авторът на своята приказка,че нищо не зависи от теб.Но може би всичко в този живот си има своята цена и своето време.И това,което ти се случва става, защото просто трябва,защото ще доведе до друго нещо,което ще е хубаво или не дотолкова.Имаш един живот и трябва да го изживееш както ти самия искаш,но едва ли наистина ще можеш.И е тъжно – наистина тъжно заради това.Имаш ограничения,имаш забрани,но в някои случаи(само в някои) имаш и свобода.Целият живот те обърква и ти се питаш:Какво става???.И когато умирам ще си задавам въпроса:Какво направих досега.Ще си дам сметка за всичко.И дори да не съм щастлива в моменти и да се чувствам безполезна и глупава,ще се опитам да направя живота на някой друг щастлив.Може би точно това – да зарадваш някого те прави наистина щастлив.Не друго.Всяка усмивка,всяка дума,всеки човек,когото обичаш,всеки знак,който получаваш е част от живота ти и би трябвало да се радваш заради това.Колкото грозни моменти,в които някои,нещо или самия ти си си причинил и от които те боли,колкото и щастливи моменти да си имал с приятелите и изобщо с любимите хора, са твоя живот и ти не можеш да промениш нищо.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Може би има много чувства,които не съм изпитала.Може би има неща,които не съм преживяла и няма да преживея.Може би един живот няма да ми е достатъчен.И може би не съм права за нищо написано дотук,но си струва да го кажа.
И в крайна сметка щастието,любовта,омразата не са неизчерпаеми ресурси за твоя живот.И когато изворчето от тези чувства пресъхне ти ставаш безполезен и умираш. Край с теб.Ти си просто един труп.И ако някой пролее една сълза заради теб когато умреш,значи си накарал този човек да се почувства специален,означава,че не си живял напразно.И ако има задгробен живот и видиш,че човек плаче заради теб ще се почувстваш щастлив.
В “отвъдното”,ако има такова започва нова приказка,нов сън и изворчето е неизчерпаемо:).И дори само вярата в това ти дава основание да живееш!
04.12.2003
© Маги All rights reserved.
