две хубави очи
"Две хубави очи. Душата на дете.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в две хубави очи; -музика- лъчи..."
( "Две хубави очи" )
Те се взират в мен...дълбоки и същевремено толкова топли. Две хубави очи. Душата на дете . Две хубави очи, които не познават сълзи .Изпиващ поглед- молещ се. Две бисерни очи- пъстри, големи. Очи, които говорят безмълвно. Такива, които никога не нараняват.
И се взират в мен безмилостно. Поглед изпълнен с надежда. Две хубави очи- музика- лъчи... Така необикновенни и проницателни, неосъзнаващи настоящето, неразбрани...
Боли ме да гледам в тези очи. Две малки отражения на един измислен и в същото време реален, коварен живот. А те - те са невинни - пълни с любов и надежда. Скрити зад тях остават и болката, и страданието, та дори и мечтите...Защото те имат мечти !
Какво не бих дала да видя капчицата радост блещукаща в тези две хубави очи. Искрици молещи за късче хляб или кашон, който да превърнат в свой дом.
Душата на дете се взира в мен пламнала от самота. А съм толкова безпомощна...
Знам, че ще забравя. Ще забравя може би, че изобщо съм ги срещала- къде,кога...Но тези две хубави очи ще ме преследват винаги...Ето дори сега се взират все толкова жестоко и безмилостно. Но не!- не, защото иксат да ми причинят болка, а може би, защото съзират в моите огледален образ на ... "две хубави очи, душата на дете " ...
© Елица Буковска All rights reserved.
Добре си се справила-съдържанието е добро
