Eдна сълза...за теб

Една сълза пропита с мъка капе по белият лист, една сълза, която иска нещо да ти каже, една сълза, прокапала от влюбено сърце. Поглеждам луната, поглеждам звездите, едновременно тъй близки и далечни за мен и теб. Усещам вятъра, чувствам дъжда и отново си мисля колко еднакви и различни са за мен и теб, но сякаш има нещо, което ни кара да виждаме изгрева, да чувстваме дъжда еднакви. Дали това е любовта, която винаги сме търсили и аз и ти?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Преди аз бях просто едно момиче, без конкретен смисъл в живота: исках да имам всичко, а щом го получех, го захвърлях като ненужен парцал, сякаш вече нямаше стойност. Същото беше и с любовта или за по кратко сякаш целия свят ми беше в краката, а аз господарка на всичко, та дори и на съдбата... И, за да получа своя урок, съдбата ми прати теб, сякъш беше паднал ангел. Дойде точно когато имах крещящта нужда някой да ми каже, че за него съм всичко, че за него съм целия свят, но сякаш всичко бе просто един фалш... Точно когато мислих, че имам всичко значимо на този свят не оцених достатачно любовта ти... и просто те загубих. Един ден ме попита: "Какво би направила, за да съм отново с теб?" - отговорат е: всичко. И опитах всичко, докато съдбата най-сетни ми отвори очите и ми показа, че всичко между нас, че тази "любов", която имах е била просто илюзия! Попита ме: "Какво искаш от живота?". От живота ли? Преди ти казах: "От него искам теб, защото ти си моят живот." и изведнъж разбрах,че ти никога не си бил моя живот, а просто един урок на съдбата. Каза ми да помисля дали заслужавам да се върнеш в моя живот. И тук ще кажа, че ти не заслужаваш да си част от него... странно, нали, как нещата се променят! Как от една наивна глупачка станах човек и за това ще благодаря само и единствено на теб, защото ти се оказа играчка в ръцете на живота, който ми показа, че ти не си тази любов, за която мечтая и която търся, че ти не си този човек, който ще ме погледне слад много години и в мойте очи ще види целия ни свят, миналото и бъдещето, всичко добро и лошо между нас, и ще ми кажеш със сълзи на очи: "Ти си моята любов".

И така разбрах, че живота си прави шеги с нас. Дава ни щастие и после мигом си го взима сякаш не е същестувало и то само, за да ни даде урок, че не ние въртим света, а той нас!!!