ФРАГМЕНТИ

<ФРАГМЕНТИ><?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Самотата :

Самотата, това е чувството, чиято истинска сила могат да изпитат само онези, които са осмислили заобикалящия ги свят. Защото подобно на любовта, мъката, страданието, щастието, тя е тясно свързана със заобикалящото ни пространство (битие – небитие; жива – нежива природа). На практика човек, който не е имал допир със света, т.е. житейски опит, не знае какво точно представлява самотата като чувство. Това е така, защото по пътя на логиката, щом този човек не е имал досег с външни фактори, значи по същество той не се е привързал към нещо, от което като се отдели, да разбере какво е самота.

Но истинската самота – това знаят само онези, които мислят . . .

Човекът живее сред милиони себеподобни, а все пак е най-самотното създание. . .

Всичко произтича от това, че човекът е мислещо същество. А осмисляйки случващото се около него. . . или накратко – оставайки насаме с мислите си, човекът прави крачката към космическата самота . . .

Човек, който не мисли, никога няма да е самотен . . .

Парадоксално, но факт – мислейки ние сме самотни . . .

Мисловната функция е най - самотното действие . . .

Спрете да мислите и няма да сте самотни . . .

В момента мислите над написаното . . .

Изводът – Човекът винаги ще бъде най-самотното създание, въпреки че живее сред милиони себеподобни. . .