Хаос

Колко е тежко понякога да осъзнаеш,че си сам дори и сред хиляди хора около теб,да се почувствош не на място сред хора с който нямаш нищо общо и обща тема на разговор.Гадно е да почувстваш очуждението  от теб на заобикалящата те среда!Моментът когато се почувстваш напълно излишен и че и без теб може,че просто ти си това и правиш това което останалите искат,защото ако не си ти ще се намери друг който да заеме твоето място и на никого това няма да направи никакво впечатение.Точно този момент напълно те съсипва когато разбереш всичко това!
Всеки се надява на надеждата и с нетърпение очаква деня когато и неговия шанс ще дойде!
Никой обаче не се замисля или по-точно неиска да повярва в това,че няма надежда,няма шанс!!!
Всяко нещо което се случва с твойта личност е малко или много благодарение на собствените ти действия.В днешно време човек може да живее и мисли свободно само в собствените си мисли.Там той има неограничени способности и голям размах на действие!Извън тях той е като затворник!Ежедневно трябва да се съобразява с всякакви закони,етики и благоприличия натрапени му от света в който живее!Именно тези ограничения отнемат пълната свобода!
Всеки един от нас живее в своя собствена илюзия,но каквато и да е тя  мога искренно да кажа,че тя е далеч от реалността в която живеем!Благодарение обаче на нея човек все още може да живее малко или много в спокойствие за собствния си живот.
Немога да си представя какво ще стане ако всеки един от нас прогледне извън тази негова илюзия и види истината,осъзнае в действителност къде се намира и за какаво живее!