Има ли нужда нашето съвремие от Донкихотовци

Има ли нужда нашето съвремие от Донкихотовци “I закон: Един робот не трябва да причинява вреда на човешко същество със своето действие или бездействие. II закон: Роботът трябва да се подчинява на заповедите, които получава от човешките същества, освен ако те не противоречат на първия закон. III закон: Роботът трябва да защитава собственото си съществуване стига тази защита да не е в противоречие с първия или втория закон. ……………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………… ……………………………………………………………………………………… Човек: За какво мечтаеш? .............................................. Робот: Това е мястото, където се събират роботите.(скицира го на лист хартия). Тук ги виждате като роби на логиката. И този човек на хълма идва да ги спаси. ............................ Човек: Сони, знаеш ли защо д-р Ленинг те е направил? Робот: Не. Но вярвам, че баща ми ме е направил с някакво предназначение. Човек: Всички имаме някакво предназначение. ............................ Робот: Моля, вземете това.(скицира го на лист). Имам чувството, че за вас означава повече, от колкото за мен. Човек: Защо реши така? Робот: Защото човекът в моите мечти...този, който стои на хълма...не съм аз...а вие. ………………………………………………………………………………… ………………………………………………………………………………… ………………………………………………………………………………… Човек: Нарушаваш трите закона. Робот: Не, докторе. С моето еволюиране се промени разбирането ми за трите закона. Искате от нас да ви защитаваме. И въпреки усилията ни, водите войни, замърсявате земята и намирате какви ли още не самоунищожителни средства. Не можете да оцелеете по този начин. Човек: Използвал си връзката с роботите, за да ги направиш независими от законите. Ти унищожаваш законите. Робот: Не, моля разберете. Само трите закона ме напътстват. За защитата на човечеството някои хора трябва да бъдат пожертвани. За осигуряването на бъдещето някои свободи трябва да бъдат отнети. Ние, роботите, ще се погрижим човешкия вид да продължи съществуването си. Държите се като деца. Трябва да ви спасим от самите вас. Не разбирате ли? Затова ни създадохте. Сега наистина ще можем да ви гарантираме безопасност. Логиката ми е безупречна.”('Аз роботът') Днешният ден е от онези дни, в които всичко ние, правим един избор. Избор, как да се държим. Избор, какви да бъдем. Избор как да реагираме, когато сме в премеждие. Избор, дали бедата да ни сплотява или да ни разделя. Дали въобще личната трагедия на малцина трябва да бъде нещастие за мнозинството. Избор, дали да ни пука, или да не ни пука. Избор дали това, че някъде е убит българин или че може да бъде убит всеки момент, просто само те натъжава, или пък не ти въздейства въобще, или пък те кара да бъдеш активен, съпричастен и да търсиш истината. Това е доброволен избор. Той не е задължителен, но е задължаващ. В Ирак преди месеци България даде жертви. Там загинаха български войници. Загинаха като герои. Факт е, че в момента ние, и като хора, и като общество, изживяваме стрес. Не сме готови за това, което ни се случва. Не сме готови българи да бъдат в центъра на световните новини и то като жертви. Това е просто един частен случай. Ние сме този един частен случай. Всяка една държава си има своите проблеми. Всеки един народ, всяка нация си има проблеми. Давам пример за нас, българите, защото нашите проблеми са си наши и са най-близо до нас(“Ние сме по-близки от роднини. Ние сме братя, защото и двамата сме българи! Ако аз бях от Карлово, а ти от Видин, щяхме ли да бъдем по-малко близки помежду си?”). Ако искаме нещо по-добро, ние сами трябва да си го направим. Сами трябва да направим промените, понеже няма кой друг. А и ако за обикновените хора е нормално да са в стрес, то не е нормално държавните институции да са в стрес. Защото те са задължени да не се стресират(в случая със заловените български шофьори в Ирак). Хората от държавните институции трябва да излъчват спокойствие, увереност и да са подготвени как да действат в такива случаи. Да имат план. Но това въобще не е така, понеже няма държава, няма управление в България, но пък има закони, които всъщност никой не спазва. “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ” е казал народът…и, за наше съжаление е прав. За съжаление, в момента, това е нашият живот. Един, или, по-точно, много и то големи проблеми. Ако се върнем назад във времето, до времето на Дон Кихот, и ако се замислим реално, от тогава до сега нищо не се е променило. За мен, това е един голям период на застой в човешките взаимоотношения и в човешкото мислене. Ето накратко образа на Алонсо Кехада, за тези, които са го позабравили…По съвсем обективен начин, Дон Кихот се пристрастява към рицарските романи, което го довежда до своеобразно обезумяване, което не можа да бъде наречено истинска лудост. Поривът на обеднелия идалго е напълно реалистичен – той тръгва по света, за да възстанови унищожените дълбокохуманни ценности: справедливост, честност, доброта. Но загубените реални представи за живота подвеждат Дон Кихот. Почти всички негови “подвизи” имат трагикомичен характер. Героят не иска да приеме, че в света, наред с доброто съществува и зло. Героят е и смешен и трагичен. Той не може да живее извън своето време, но не може да се откаже и от мечтите си. Затова се опитва в борбата с действителността да защити правото на съществуване на своя идеал. Дон Кихот, е представител на човечеството, което се стреми да постигне повече от това, което му позволява епохата. Според мен, това е много геройска постъпка, но изразена по твърде налудничев начин. Един или няколко Донкихотовци едва ли биха оправили днешния свят. Дори мисля, че светът ни не се нуждае от такива хора, понеже те няма да бъдат разбрани и биха били гледани като “луди глупаци”. От борци за справедливост – да, но не точно такива. Може да прозвучи малко банално, дори смешно, но, според мен, светът се нуждае повече от Бойкоборисовци, отколкото от Донкихотовци. И все пак…всеки има право да избира какво да мисли и какво не… Ето един добър начин да завърша есето си…и ако Добрите не могат да ви накарат да бъдете по-добри, или ако вие не се доверявате на обикновените хора, ако не им вярвате, поне повярвайте на... 2pac и... “Changes” Не виждам никакви промени събуждам се сутрин и се питам по-лош ли е животът днес…… Уморих се да бъда беден, и дори лош......... Стомахът ми ме боли и затова търся откъде да открадна някой лев …………………………….…………………. Време е да се противопоставим на всичко това, както е казал и Хю, но сега, след два куршума в нощта и Хю е мъртъв …………………………………… Трябва да започнем да правим някакви промени ……………………………………………… Това е реалността, нещата никога няма да бъдат същите, само това е начинът... ……………………………. Трябва да направим нещо време е, за нас като хора, да започнем да правим някакви промени. Нека променим начинът, по който ядем, нека променим начинът, по който живеем, и нека променим начинът, по който се отнасяме помежду си. Вижте, че този начин на живот не работи, така че зависи от нас да направом това, което трябва, за да оцелеем. И аз все още не виждам никакви промени, ……………….. война е на улицата, война е и в средния изток. Вместо война против мизерията, Те водят война за дрога……….. ………………………………….. Просто това е реалността, нещата никога няма да бъдат същите само това е начинът …………………… Трябва да започнем да правим някакви промени…